Днес алеята Бибрихер започва западно от главната жп гара на Кайзер-Фридрих-Ринг и води на юг през Адолфшое до Херцогсплац в Бибрих. Една от двете стари главни връзки между Висбаден и Бибрих произлиза от ограничената "Alter Mosbacher Weg", която е водела от Мосбах на север от Бибрих през "Hohl" (днешната Weihergasse), нейното продължение (днешната Volkerstraße) и през хълма (днешната Steinberger Straße) в посока Висбаден.

Няколко години след като принц Карл цу Насау-Усинген премества резиденцията си от Усинген в Бибрих, а правителството - във Висбаден, той нарежда да се построи "Новата Мосбахерска улица" между 1749 и 1752 г. под формата на широка селска алея, за да се създаде директен път от Бибрих до стария дворец във Висбаден за двора и държавните служители. Този нов път, който е асфалтиран едва през 1808 г., вече следва сегашното трасе на Бибрихер алея, но има съвсем различен характер заради съседните ниви и ливади. През 1854/55 г. пътеката е разширена до сегашната си ширина и е покрита с твърда настилка. През 1856/57 г. от западната страна е прокарана алея за разходка, а от източната страна - път за каруци. Новият път е засаден с четири реда кестенови дървета, които характеризират облика на алеята до края на 70-те години на ХХ век. По-късно те са заменени с липи и са намалени до два реда заради трафика.

По време на изграждането на новата алея Chaussee пътят от Висбаден до Бибрих е бил незастроен. Само на входа на Мосбах (днес Гиб) в началото на днешната улица Äppelallee е имало две къщи - гостилниците "Zum Löwen" и "Zum Himmel". През 1856 г. херцог Адолф цу Насау разрешава построяването на екскурзионен ресторант на хълма между Висбаден и Бибрих (на днешното кръстовище Бибрихер але/Конрад-Аденауер-ринг), който е наречен "Адолфово хохе" и така дава името на вилния квартал, който по-късно е построен тук.

Започналото около 1870 г. застрояване на вилите от западната страна на алеята е последвано от откриването на първия парен трамвай през 1889 г., който се движи от брега на Рейн в Бибрих до долината на река Неро. Едва през 1900 г. еднорелсовата парна железопътна линия е заменена с двурелсов електрически трамвай, който работи до 1945 г. Водната кула на Бибрих, построена през 1897 г. на изток от алеята и служила като резервоар за наводнения и наблюдателна кула, може да се види отдалеч. На юг от водната кула от двете страни на алеята имало пясъчни кариери, пълни с прочутите мосбахски пясъци с дилувиален произход (ледников период). След смъртта на Адолф цу Насау през 1905 г. град Бибрих решава да използва част от пространството в западната пясъчна кариера за паметник в чест на херцога. Откриването на държавния паметник на Насау се състои на 26 октомври 1909 г., а в западната част е създаден парк - паркът "Рихард Вагнер " (днес известен и като парк "Хенкел"), който има за цел да предложи на курортните гости и на туристите нова атракция.

Още през 1907 г. производителят на пенливи вина Henkell & Co, който не успява да намери място в Майнц за планираното разширяване на производството си, е убеден да се установи в Бибрих. Производствените и складовите помещения могат да бъдат разположени в долната част на обекта (източната пясъчна кариера). Приемната сграда, проектирана от архитекта Паул Бонац, е открита през 1909 г. и до днес представлява специално бижу на алея Бибрихер. Също през 1907 г. до фирмата "Хенкел" в посока Висбаден е построена гарата Ландесденкмал като спирка на Аарталската железница.

Първата световна война слага рязък край на оживената строителна дейност по алея Бибрихер. През 1929 г. районът на запад между Nassauer Straße и Normannenweg е предоставен за строителство на малки къщи.