Гостилницата "Adolph's Höhe" е открита през 1856 г. и е кръстена на херцог Адолф цу Насау. Разположена е на Бибрихер Шаузее, която от векове свързва Висбаден и Бибрих. След преместването на резиденцията в Бибрих през 1744 г., между 1749 и 1752 г. селската алея е разширена и става "Нойе Мосбахер Щрасе", а през 1808 г. се превръща в Чаузее (днес Бибрихер Але). С края на херцогство Насау през 1866 г. границата на областта по Адолфшое става градска граница между Висбаден и Бибрих. Първите вили са построени на хълма около 1870 г. От 1889 г. е създадена транспортна връзка с парен трамвай, която е електрифицирана през 1900 г.

Впоследствие вилната зона на Адолфшое е допълнително разширена и до днес се представя като цялостен ансамбъл. Построена е през 1905/06 г. в стил селска къща, базиран на т.нар. дармщатски стил, представен например от архитектите Фридрих Пюцер и Хайнрих Мецендорф. Видни сгради на Адолфшое са 42-метровата водна кула (1897 г.), железопътната гара Landesdenkmal (1907 г.), Nassauische Landesdenkmal и сградата на избата за пенливо вино Henkell & Co. (1909 г.). От края на 1929 г. Gemeinnützige Aktiengesellschaft für Angestelltenheimstätten (Gagfah) строи малки къщи за собствениците на парцела. От средата на 50-те години на ХХ в. голям район на изток от улицата между водната кула и така наречения Zweite Ring е застроен с еднофамилни къщи и жилищни блокове. Създаден е нов квартал с център църквата Heilig-Geist-Kirche, построена по планове на архитект Херберт Римпл.