През 90-те години на XIX в. на различни места в бившето херцогство Насау възниква идеята за посвещаване на паметник на последния управляващ владетел, херцог Адолф фон Насау. По това време споменът за миналото на Насау се е върнал в съзнанието на хората.

В Бибрих и Висбаден са създадени два комитета за осъществяване на идеята. Всички били съгласни, че искат да издигнат паметник на бившия владетел, но не могли да се споразумеят къде да бъде разположен той. Висбаденчани настояваха за Висбаден като бивша столица и резиденция на херцогството, а бибренчани - за своя град, тъй като херцогът е роден в двореца Бибрих на 24 юли 1817 г.

Смъртта на херцога на 17 ноември 1905 г. сближава страните. В края на 1905 г. е сформиран съвместен комитет за възпоменание. През февруари 1906 г. е решено паметникът да бъде издигнат на алеята от Бибрих до Висбаден. Междувременно идеята за издигане на личен паметник на бившия владетел е променена в полза на общ държавен паметник, който да увековечи целия княжески дом Насау и неговото минало.

Новият комитет за паметника вече има за задача да събере необходимите средства. По онова време всяка местна власт и всеки район са смятали за особена чест да направят дарение за паметника. По този начин общата стойност от 130 856 марки била изцяло покрита от дарения от областта Насау.

Проектирането на паметника е възложено на берлинския скулптор Фриц Герт, родом от Висбаден. Очаквало се е откриването да се състои още през юли 1908 г., но датата е била отлагана отново и отново. Накрая датата е определена за 26 октомври 1909 г.

Откриването става в присъствието на наследствените велики херцогини Мария Аделхайд - велика херцогиня на Люксембург от 1912 до 1919 г. - и принцеса Шарлот Люксембургска - велика херцогиня на Люксембург от 1919 до 1964 г. - внучки на херцог Адолф, както и на пруския принц Август Вилхелм като представител на кайзер Вилхелм II. За всеобщо съжаление великата херцогиня Аделхайд Мария, вдовицата на херцог Адолф, снаха му Мария Анна и дъщеря му Хилда, великата херцогиня на Баден, отмениха присъствието си.

Знамето на Насау бе издигнато за последен път над ротондата на двореца Бибрих, а след откриването на паметника там отново се състоя бляскав прием.

Церемонията беше оформена с певчески изпълнения. След откриването паметникът беше предаден на град Бибрих. Кметът Рудолф Фогт тържествено прие паметника под грижите на града.

Паметникът заема площ от около 1100 квадратни метра. Състои се от подконструкция с височина около седем метра, върху която се издига осемметров обелиск, служещ за фон на четириметровата портретна фигура на херцога. Общата височина е 15 метра. Основата и обелискът са изработени от оденвалдски гранит, а всички фигури са изработени от бронз.

Статуята на херцога, която е в по-голям от реалния размер, стои на пиедестал, стърчащ от основата на обелиска. Херцог Адолф е изобразен в униформа на генерал от Насау, на възраст около 50 години. Лявата му ръка е опряна на сабята му, а с палеца на дясната си ръка държи копче на сакото си. Десният му крак е леко изнесен напред. Зад него лежи палтото, леко преметнато върху пиедестал. Същинската основа на обелиска е заобиколена от три страни от фриз, чиито фигури в естествена големина символизират почитта към жителите на Насау в различни традиционни носии, както и към войниците на Насау в различни униформи. Можете да разпознаете млада жена в традиционна носия от Усинген, момче от Таунус, фермери от Вестервалд и обикновена фермерска съпруга от Голденер Грунд. На гърба на паметника е изобразена идеализирана фигура - Фама, която провъзгласява славата на земята. В краката ѝ седят две женски фигури: Любов и Вярност. Скулпторът е създал и масивен насауски лъв като художествен финал на основата. Гербът на Насау може да бъде разпознат на облицовъчната стена. Посвещението на предната страна гласи: "Адолф - херцог на Насау 1817-1905"; посвещението на задната страна гласи: "На княжеския дом на Насау в любов и чест. Благодарният народ 1909 г." Държавният паметник оцелява през двете световни войни. Въпреки че в края на Втората световна война паметникът и фризовете са демонтирани, за да бъдат отнесени в леярна и претопени, те са спасени. Дори окупационните войски не го докосват.

Днес националният паметник е придобил ново значение. По предложение на Luxemburger Freundeskreis Rhein-Main e.V. през 1985 г. надписът "Адолф Херцог цу Насау 1817-1905" е заменен с "Велик херцог на Люксембург 1890-1905". По този начин държавният паметник на Насау се превръща в паметник, който подчертава европейското измерение на Дом Насау и неговата история.