Карл Вилхелм принц на Насау-Усинген

роден: 09.11.1735 г. в Usingen

умира: 17.05.1803 г. в Бибрих

Като син на принц Карл цу Насау-Узинген и принцеса Кристиана Вилхелмина фон Саксония-Айзенах, наследственият принц Карл живее в двореца Бибрих от 1744 г. и получава образованието си в Утрехт и Франция. През 1775 г. наследява баща си в управлението на Княжество Насау-Узинген с резиденция в Бибрих.

Популяризира Висбаден с цел съживяване на курортното дело. През 1778 г. издава полицейски указ за използването на дворцовата градина при фонтана Висенбрунен пред Соненбергер Тор. Под негово ръководство през 1781 г. градският съвет на Висбаден издава подробна наредба за регулиране на дейността на баните. В периода 1785-89 г. той нарежда да се построи нова болница за бедни на мястото на старата болнична сграда в Кохбрунен. През 1777 г. към общото казино е добавен лиценз за специална еврейска хазартна игра. Карл дава възможност на реформаторите и католиците да извършват богослужения във Висбаден, през 1800 г. прави специални отстъпки на римокатолиците в града и освен че им разрешава да извършват богослужения, им разрешава да създадат собствена енория и молитвен дом, макар и без кула, в двора на закупената от тях гостилница "Zum Rappen" на Марктщрасе.

Когато родът Насау-Саарбрюк измира, Карл наследява и саарландските владения на Дом Насау. По време на управлението му Висбаден преживява Френските революционни войни с походи, лагери и щабове, които понякога причиняват и финансови затруднения на Карл, избягал от Бибрих в Идщайн. Когато левият бряг на Рейн е загубен в хода на френските войни за експанзия, той е богато компенсиран със секуларизирани територии по силата на императорската депутация от 1803 г. Само няколко дни преди смъртта си той издава прокламация, която поставя началото на структурната реорганизация и разширяването на Висбаден.

Карл, който през 1760 г. се жени за графиня Каролина Фелицитас фон Лайнинген-Хайдесхайм, е погребан в Узинген.