Казино
В средата на XVIII век курортните гости на Висбаден са имали малко възможности за прекарване на времето. Не е имало нито салон, нито казино; чужденците са имали възможност да играят само билярд. През 1751 г. молбата на гостилничаря на Schwarzer Bär да се поставят дванадесет маси за игра на карти, зарове и шашки е отхвърлена.
Едва на 31 януари 1771 г. принц Карл Вилхелм цу Насау-Усинген предоставя на Йозеф Негрел лиценз за провеждане на така наречената игра "Хазарт". На лизингополучателя е било разрешено да постави игралната си маса само в по-добрите хотели, като Schützenhof и Einhorn, а по-късно и в Café Stadt Frankfurt и Hotel Adler. Шутцюденът Либман Саломон е имал право да открие игрално заведение за еврейски баничари. Първоначално на мода са били игрите "Фараон" и "Басет", последвани от рулетка във Висбаден през 1782 г., "Тренте и кваранте", а от 1809 г. и "Бириби" - италианска игра на късмета с карти. Първоначално лизингът възлиза на 200 фл., но до 1810 г. се увеличава десетократно. Разграничават се малките и големите казина. За последното наемателят Йохан Михаел Хайенлайн плащал през 1800 г. 715 фл. годишно.
С построяването на Курхаус започва нова ера: в игралните зали там можете да се отдадете на страстта си към банката на фараона, на рулетката или на Rouge et Noir. Финансирането на хазартните игри се осъществявало чрез издаването на 100 акции. През 1810 г. Курхаус е отдаден под наем заедно с монопола върху казиното на баварския кралски майор Фрайхер фон Фехенбах и отново на Хайенлайн за дванадесет години, но по-късно Хазардшпил е отделен от дейността на Курхаус. През 1821 г. Матиас Фойзер от Кобленц получава договор за нов наем, който възлиза на 11 000 фл. годишно.
Нова ера в историята на казиното е възвестена от забраната на всички казина във Франция на 31 декември 1837 г. Това бил сигналът германските казина най-накрая да придобият международно значение. На 30 юли 1832 г. французинът Антон Шабер от Страсбург впоследствие надхвърля най-високата оферта за наема на Курхаус с 690 фл. Наемът за Куршале и Хазаршпиле в Бад Емс, Висбаден, Бад Швалбах и Шлангенбад възлиза на 31 000 фл. годишно. През ноември 1834 г. Шабер предлага голямата зала да се използва като игрална зала поради нарастващото търсене на Hasardspiele. Това искане е удовлетворено и времето за игра е удължено до октомври. Повечето комарджии идват от Майнц и Франкфурт; на жителите на Висбаден и на всички жители на херцогство Насау е забранено да участват в хазартни игри.
Последиците от пристрастяването към хазарта се оплакват от 1832 г. насам и се иска забрана на хазарта. През 1845 г. правителството отменя казината в Бад Швалбах и Шлангенбад, но не и във Висбаден. Вероятно поради тази несигурност Шаберт прехвърля наема на Антон Ганц от Хагенау в Елзас. Първоначално договорът е сключен до 1855 г., а след това е удължен до 1870 г. Самите жители на Висбаден искали Хазардшпил да продължи да се провежда и през зимата, за да се утвърди по-стабилно зимният курорт. На 8 януари 1849 г. обаче революционното Народно събрание приема закон за премахване на казината. Като финансова компенсация правителството упълномощава града да събира, наред с другото, и данък за спа. Заради очаквания дефицит започва трескаво търсене на решение как да бъде запазена дейността на казината и накрая е взето решение да се разреши хазартът в затворени общества. След това наемателите на казиното Ганц и Симон откриват играта през юли 1849 г. в Курхаус в запазени стаи под надзора на полицията.
С края на революцията от 1848 г. през 1850 г. отпадат и ограниченията върху хазарта, а операциите дори се увеличават. През октомври 1856 г. предишните наематели на казината отстъпват правата си за над един милион гулдена на банковата къща "Берле", която основава акционерно дружество за управление на заведенията с казина във Висбаден и Емс. До 1865 г. годишната нетна печалба възлиза средно на 565 126 фл. ф.; дейността на хазартните игри е удължена до декември. Поради важността на казиното за Висбаден Прусия предоставя на акционерното дружество и на града шестгодишен гратисен период през 1866 г. Казиното е закрито на 30 декември 1872 г.
Още през 20-те години на миналия век Висбаден отново се опитва да получи разрешение за хазарт, но без успех. Единствено кметът Георг Крюке получава лиценз от американското военно правителство. На 29 октомври 1948 г. във фоайето на Държавния театър е открито казино. Лицензът за казиното е придобит от компанията Carol Nachman and Neuland KG. През ноември 1955 г. казиното се премества в северното крило на новия Курхаус, което преди това е било заето от американските войски. Около година по-късно е открит Kleine Spiel. Neuland KG остава притежател на лиценза за казино до 1990 г. въпреки няколкото конкурса. През 1982 г. Kleine Spiel е открит в обновеното източно крило на колонадата с фонтани. На 1 март 1986 г. забраната за пребиваване е отменена; оттогава Голямата игра е отворена и за жителите на Висбаден. На 1 януари 1991 г. концесията е прехвърлена на Spielbank Wiesbaden GmbH & Co, зад която стоят, наред с други, базираната в Хамбург Jahr & Achterfeld Beteiligungs-KG и двама известни мюнхенски ресторантьори.
Литература
Нидентал, Ерхард: Играта във Висбаден. История на казиното, Висбаден, 1997 г.