Още през първите няколко години след построяването на Gesellschaftshaus (1810 г.), стария Kurhaus, в ежедневието на курортната общественост се проявяват недостатъци. Не е имало сграда, която да служи за разходка при лошо време, а продажбата на стоки на "сергиите" във и пред Gesellschaftshaus се е оказала неудобна. Единствено чрез издигането на голяма сграда можело да се отговори на търсенето на посетителите на курорта на значително по-голям асортимент от стоки: "Поради това било решено да се построи самостоятелна колонада в стила на Gesellschaftshaus, която била предвидена и като край на Kurhausplatz на север под прав ъгъл към нея." (Spielmann)

През 1826 г. на строителния съветник Хайнрих Якоб Ценгерле е възложено да построи колонадата, която е трябвало да побере както караулното помещение до стария Курхаус, така и множество магазини. Сградата е издигната през 1826/27 г. на стойност около 70 000 гулдена. Поставена върху 46 дорийски колони и затворена от два ъглови павилиона, дългата 129 метра сграда съдържала 50 магазина, в които можело да се излагат най-различни стоки. В съответствие със съвременното почитане на античността колонадата за първи път осигурява рамка на преддверието на Курхаус, но тя е завършена едва с изграждането на южната, Нова колонада (по-късно Театрална колонада) през 1839 г.

Така наречената Стара колонада е преустроена за първи път през 1855 г., а след това през 1880 г. След като на 1 септември 1875 г. в Старата колонада е въведено гроздолечението, в централния коридор е построен елегантен павилион за гроздолечение, а всеки от магазините е разширен с почти два метра чрез изнасяне на северната дълга стена; освен това вградените в задната стена прозорци вече осигуряват светлина и въздух.

През 1937 г. сградата получава напълно нова функция с инсталирането на питейния пункт, захранван с вода от Кохбрунен, като с тържественото откриване на 24 април 1937 г. става новият център на питейното лечение. Името "Brunnenkolonnade" е избрано предварително с конкурс. Преустройството на колонадата в крайбрежна алея е извършено от архитекта Еберхард Финстервалдер, след като Паул Бонац е привлечен като консултант по време на етапа на планиране. Предишните магазини са изоставени, стената към Sonnenberger Strasse е премахната и на нейно място е издигнат втори ред колони.

Освен това колонадата получава задно, трикомпонентно разширение, състоящо се от просторно, полукръгло помещение, питейна зала и две по-малки фланкиращи помещения. Западното помещение се е използвало за подаване на изворна вода, а източното - за гроздолечение. И трите помещения са украсени с орнаментални и фигурални мозайки от художника Ернст Волф-Малм.

След края на войната през 1945 г. усилията са насочени към реконструкция, която е завършена през 1951 г. Остъкляването, започнало през февруари 1952 г., придава на колонадата напълно нов вид.

След края на питейното лечение през 60-те години на миналия век неизползваемата сграда е използвана по различни начини, например като танцово училище, място за клубни партита, изложби, концерти и лекции, както и като автосалон. Понастоящем източната част на сградата се използва като салон за игрални автомати от компанията казино, а западният ъглов павилион се използва за кетъринг.