Колонадите като граници на площадите са били особено разпространени в Древна Гърция. В западното изкуство те са особено популярни през бароковия период, както се вижда най-впечатляващо на площад "Свети Петър" в Рим, създаден между 1655 и 1667 г. от Джан Лоренцо Бернини. Още през 1807 г., в първия си проект за Курхаус и Гезелшафтхаус, стария Курхаус (Kurhaus, old), Кристиан Заис комбинира три сгради с дъговидни колонади. С помощта на колонади той е свързал и сградата Nassauer Hof със стария театър, както и жилищната си сграда с хотел Vier Jahreszeiten. Следователно може да се предположи, че той вече е имал идеята да огради с колонади големия площад между Gesellschaftshaus и Wilhelmstraße, но не е доживял да види този проект реализиран.

Проектът, който е бил много амбициозен от гледна точка на градоустройството, е реализиран за първи път с изграждането на северната колонада, известна по-късно като колонадата с фонтаните, от Хайнрих Якоб Ценгерле през 1826/27 г., последвана от изграждането на южната колонада от Баурат Карл Фридрих Фабер (1792-1856 г.) през 1838/39 г. В стилистично отношение двете колонади с еднакъв дизайн са типични за класицизма, с големи размери и подчертана простота на формата. Между павилиона на изток и на запад 46 дорийски колони без флутинг стоят в равен, стегнат ред, поддържайки простия антаблеман и плоския двускатен покрив. По своята форма и функция колонадите наподобяват залите с колони, известни като стоа, които са обграждали агората в гръцките и римските градове.

Във Висбаден е реализирано едно от най-великите пространствени творения на класицизма, като с помощта на колонадите е свързан старият Курхаус със създаденото от Цайса застрояване на Кайзер-Фридрих-Плац - от другата страна на Вилхелмщрасе. По времето на създаването си той е бил футуристичен за град с 8800 жители и дори днес все още е достатъчен за голям град като централен площад за всякакви събития.

На южната колонада, наречена по-късно театрална колонада, от самото начало са разположени магазини от висок клас. Когато новият театър, днешният Хесенски държавен театър във Висбаден, е построен между 1892 и 1894 г. от архитектите Фелнер и Хелмер, в центъра му е поставен необароков ризалит, в който се намира главният вход на театъра.

След няколко преустройства още през XIX в., колонадата на театъра е окончателно основно променена в края на 30-те години на XX в. по времето на Еберхард Финстервалдер, началник на строителния отдел и ръководител на строителната служба. Броят на магазините е значително намален, а търговската галерия е изцяло преустроена. Дванайсетте новосъздадени подпори са изрисувани със знаците на зодиака по проекти на художника Ернст Волф-Малм в сътрудничество с Карл Ото Хи и Фридрих Шлюсел, чието артистично име е Ало Алтрип. Това личи от един надпис в съзвездието Дева, който е запазен на снимка.

След приключване на работата колонадата е предадена на обществеността на 14 април 1938 г. в присъствието на кмета д-р Ерих Микс. (Wiesbadener Tagblatt, WT, 14 април 1938 г.) През същата година е разрушен и необароковият портик, който е заменен с просто преддверие в неокласическия стил на колонадата, завършено през февруари 1939 г.
(WT, 4 ФЕВРУАРИ 1939 Г.)

След пълното разрушаване на колонадата на театъра по време на бомбардировките на 2 февруари 1945 г., през 40-те години на ХХ век започват възстановителни работи. Тя до голяма степен се основава на непосредствения му предвоенен вид. От конкурса за идеи за живописно оформление на супрапорта, чието жури е председателствано от съветника по градоустройство Финстервалдер, излиза художникът Ерих Лайтгеб (1886-1950), който създава "творби с аркадска жизнерадост" за единадесетте стенни пана.
(WT 19.10.1949)

След смъртта на Лайтгеб през февруари 1950 г. неговата съпруга, художничката Герда Стрий-Лайтгеб (1905-1992 г.), чиито картини са оклеветени като "дегенеративни" от националсоциалистите, поема преработката на проектите и тяхната реализация.
(WT 31.8.1950)

Театралната колонада по същество е запазена в този си вид и до днес, с изключение на факта, че по време на ремонта през 1978 г. получава нов под от естествен камък.