Zais, Johann Christian

Архитект, урбанист

Роден: 04.03.1770 г. в Канщат (близо до Щутгарт)

умира: 26.04.1820 г. във Висбаден

Кристиан Заис, син на хирурга Йохан Вилхелм Заис, несъмнено е имал най-голям художествен талант сред строителните служители на херцогство Насау. След като напуска училище, той първоначално чиракува при майстор каменоделец, при когото работи по строежа на Новия дворец в Щутгарт, което вероятно оказва влияние върху по-късната му реализация като архитект.

На 17-годишна възраст започва да учи архитектура в Hohe Karlsschule в Щутгарт, но същевременно изучава хидротехническо инженерство при бъдещия майор Карл Аугуст Фридрих Дутенхофер (1758 - 1838). В неспокойните времена на Наполеоновата епоха се строи малко и опитът на Цайс да работи като частен архитект се проваля. Той се опитва да свърже двата края с картографска работа. За негово щастие по време на следването си се запознава с бъдещия насауски министър Ернст барон маршал фон Биберщайн (1770 - 1834), чрез чието застъпничество през 1805 г. е назначен на служба в тогавашното княжество Насау-Усинген във Висбаден. Въпреки това не архитектът, а специалистът по хидротехническо строителство е бил необходим, за да контролира защитата на бреговете на Рейн и Майн.

С нарастването на значението на курортната индустрия и определянето на Висбаден за столица скоро следват важни поръчки за строителство на сгради. Първата от тях е за изграждането на спа център (Kurhaus, altes) на новосъздадения площад пред Sonnenberger Tor в близост до Wiesenbrunnen - фонтан със сладка вода, а не термален извор. Първият проект все още показва къснобарокови стилистични тенденции по отношение на оформлението на строителната маса, например в четвъртитите кръгли колонади, точно както завършената сграда е имала основна сграда и два странични павилиона, свързани с колонади. Макар че всъщност Заис е трябвало да се занимава с възложената му инспекционна работа в държавните служби, той посвещава много повече енергия на собствените си проекти на днешния Кайзер-Фридрих-Плац. И тук първоначалните му проекти са силно ориентирани към бароковата дворцова сграда и дори когато разделя монументалния блок на три сгради, той свързва всички тях с ниски крила или колонади.

Едва при втората голяма поръчка на херцогството - Erbprinzenpalais на Вилхелмщрасе - Заис проектира убедителна класицистична сграда със свободно стоящ куб с остри ръбове. Днес сградата, която служи на Индустриално-търговската камара във Висбаден, заедно с къщата на Шенк и енорийската църква в Келкхайм-Мюнстер, е единственият остатък от делото на живота му. Старият Курхаус е трябвало да отстъпи място на новия, старият хотел "Насауер Хоф", собствената му резиденция и луксозният СПА хотел "Виер Яхресцайтен" (Hotel Vier Jahreszeiten) вече не съществуват. Освен значителното участие на Цайс в градоустройствената концепция на Историческия пентагон, нейното реализиране и завършване, най-важното му наследство остават обширните терени между Курхаус и Кайзер-Фридрих-Плац, които и днес са достатъчни за всякакви градски събития. Със собствените си строителни проекти на Кайзер-Фридрих-Плац той се е престарал финансово, а също така си е навлякъл много неприятности с операторите на СПА хотелите на Кохбрунен и Рюген от херцогските строителни власти заради пренебрегване на обществените си задължения. Вероятно това са били причините за внезапната му смърт на едва 50-годишна възраст.