Построена на ъгъла на улиците Вилхелмщрасе и Фридрихщрасе между 1813 и 1820 г. в класически стил по гръцки образец, тя е единствената представителна сграда от този вид, която все още е запазена във Висбаден и чието строителство е планирано и реализирано от един от създателите на т.нар. исторически пентагон - Кристиан Заис. Тя е била предназначена да служи на Фридрих Вилхелм принц Насау-Вайлбург и неговия син, наследствения принц Вилхелм, като княжеска резиденция в новата столица на херцогството. Въпреки това, след като през пролетта на 1816 г. умират както Фридрих Август херцог на Насау, така и неговият сърегент принц Фридрих Вилхелм, през 1817 г. наследственият принц Вилхелм, вече назначен за херцог, се премества в двореца Бибрих. Въпреки че това означава, че първоначалното предназначение на двореца на Вилхелмщрасе е отменено, Заис успява да продължи строителните работи до смъртта си през 1820 г., въпреки многото пречки. Вдовицата му и администрацията на имението най-накрая се грижат за завършването му.

Кубичната форма на триетажната сграда, отстъпването на плоския скатен покрив зад тавана и намаляването на орнаментиката на сградата са в съзнателен контраст с пищната помпозност на бароковия период.

Впоследствие дворецът служи за културни цели. От една страна, на приземния етаж през 1821 г. се помещава Държавната библиотека на Насау, която произхожда от частната колекция на Шарлота Амалия, принцеса на Насау-Усинген, и първоначално е преместена в стария дворец във Висбаден. На второ място, през 1822 г. на Асоциацията за насауски старини и исторически изследвания са предоставени изложбени зали за колекцията ѝ от насауски старини. След придобиването на обширната колекция от произведения на изкуството на Йохан Исаак фон Гернинг през 1824 г., което е инициирано от Гьоте, и включването ѝ в състава на музея, на 1 април 1825 г. той е официално открит в Erbprinzenpalais. През 1829 г. природонаучната колекция, която е дарена, наред с други, от барон Хайнрих Фридрих Карл vom und zum Stein (1757 - 1831), се премества на първия етаж на двореца. За нея се грижи "Verein für Naturkunde im Herzogthum Nassau", който по-късно се превръща в Nassauischer Verein für Naturkunde. Там са излагани и картините от колекцията на Гернинг, които са в основата на новата картинна галерия и за които от 1847 г. се грижи "Gesellschaft von Freunden bildender Kunst im Herzogthum Nassau", по-късно Nassauischer Kunstverein e.V.

След като през 1856 г. Главната данъчна дирекция се премества от първия етаж и тези помещения са предоставени на библиотеката, картинната галерия получава своите помещения на първия етаж. Тази промяна в предназначението на сградата води до първата сериозна намеса в структурата на сградата. Предишната порта - зала с дорийски колони, която се е намирала в основата на централния ризалит, е снабдена с подходящ вход и ново преддверие от Филип Хофман през 1857 г., което и днес впечатлява със своята простота и простор. По същото време е затворена и портата. До 1915 г. дворецът и намиращите се в него колекции са център на изкуството, културата и историята във Висбаден.

През 1913 г. Държавната библиотека получава нова сграда на улица "Райнщрасе", а през 1915 г. е открит новият музей на днешната улица "Фридрих Еберт". В годините след 1915 г. дворецът, който първоначално е бил предвиден за разрушаване, служи на различни общински служби. По време на войната сградата остава непокътната и през 1947 г. става седалище на Министерството на правосъдието на Хесен. През 1968 г. индустриално-търговската камара (IHK) придобива имота. По подобаващ на историята ѝ начин IHK ремонтира и обновява сградата, от която сега обслужва регионалната икономика. През 2013 г. IHK издига нова сграда под формата на стъклен куб в двора на двореца за своя т.нар. образователен кампус и в този контекст обновява и неокласическата жилищна сграда на Фридрихщрасе 5, построена през 1811/12 г.