Роден: 23 ноември 1806 г. в Гайзенхайм
Умира: 3 януари 1889 г. в Сан Ремо, Италия

Филип Хофман е първото дете на Йохан Якоб Хофман (1772 - 1838), княжески пристав от Метерних, и съпругата му Елизабет, родена Хертлинг (1788 - 1849). Той произхожда от знатно семейство на висши държавни служители, музиканти и учени. След предимно частно обучение, през 1826 г. започва да учи архитектура в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, където най-важният му учител е Фридрих фон Гьортнер (1791 - 1847). Първоначално образователните пътувания отвеждат Хофман в Берлин, Виена и Италия, преди да постъпи на служба в херцогство Насау като "Bauaccessist" (строителен оценител) през 1830 г. и да започне да изпълнява задълженията си през 1832 г. През 1866 г., както почти всички държавни служители, той е прехвърлен на пруска държавна служба, пенсиониран е като кралски старши строителен служител през 1870 г. и удостоен с титлата "Geheimer Ober-Hof-Baurath", присъдена от император Вилхелм I през 1886 г. Заедно с Георг Кристиан Карл Боос, който е на държавна служба в Насау от 1835 г., Хофман е най-важният архитект на романтичния историзъм във Висбаден. Творчеството му обаче е по-обширно и разнообразно от това на Боос. Първата му голяма работа в Гайзенхайм е двойната фасада на кулата и двата западни еркера, както и сводът на централния кораб на католическата енорийска църква "Свети Кръст" (1834 - 1839), така наречената "Катедрала в Рейнгау", в неоготически стил, който той усвоява напълно.

Ето защо е още по-малко разбираемо, че той смята една от основните си творби - църквата " Свети Бонифаций" на площад "Луизенплац" във Висбаден (1843 - 1849 г.) - за романска, само защото се е постарал да избегне заострения свод. Между 1840 и 1844 г. създава параклиса в замъка Райнщайн в чистите форми на неоготическия стил, а от 1845 до 1847 г. ръководи реставрационните работи на късноготическия параклис "Свети Михаил" в Кидрих, с което обаче си спечелва критиките на Асоциацията за нашенски старини и исторически изследвания. Според тях той е заменил твърде много от първоначалната средновековна субстанция. При планирането на кулите на Бонифациускирхе, които поради липса на средства са завършени едва през 1866 г., т.е. след завършването на Маркткирхе, той трябва да е осъзнал разликата между романския и готическия стил, тъй като те, както и петте кули на Маркткирхе, следват известната готическа кула на Фрайбургския манастир.

Второто голямо произведение, увенчаващо града с петте си златни купола, е руската православна църква "Света Елисавета" (известна още като Гръцката или Руската капела) на Нероберг, построена между 1846 и 1855 г. като погребален параклис за Елисавета Михайловна Романова, херцогиня на Насау, която умира млада. Учебно пътуване до Русия го запознава с историческите архитектурни форми на кръстокуполната църква, които той съчетава със спомените си за италианските ренесансови централни сгради. От всички руски църкви, строени по това време, руската православна църква във Висбаден е единствената, която има специално национално културно значение.

Синагогата на Михелсберг, построена от Хофман между 1863 и 1869 г., също щеше да получи този статут поради ориенталския си, живописно богато украсен дизайн, ако не беше разрушена по време на Райхспогромнахт през 1938 г. Освен споменатите сгради трябва да се споменат и кръглият наблюдателен храм на Нероберг (1851/1852 г.), реставрацията и пребоядисването на стаите на унищожената от пожар през 1854 г. правителствена сграда (1855-1857 г.), началните училища на Шулберг (1861-1863 г.; днес Кунстхаус) и паметникът на Ватерлоо на Луизенплац (1865 г.). Като държавен служител на служба в Кралство Прусия той построява Кайзер-Вилхелмс-Хайлансталт на Шлосплац от 1868 до 1871 г., както и Курхаус (1873 - 1879 г.) и Английската църква (1874 г.) в Бад Швалбах (Лангеншвалбах до 1927 г.). Филип Хофман оставя след себе си особено богато, разнообразно и изпълнено с въображение творчество. Запазени са скицници с етюди на сгради и стилове от всички епохи, както и голям брой рисунки и акварели. Той е бил ангажиран член на няколко сдружения, включително член-основател и член на управителния съвет на "Gesellschaft von Freunden bildender Kunst" през 1847 г., което по-късно се превръща в Nassauischer Kunstverein e.V.. Погребан е в старото гробище на улица Platter Straße, където и до днес има паметна плоча в негова памет.