Библиотеката е основана през 1813 г. като "Обществена библиотека на херцогство Насау" от правителството на Насау. През 1814 г. библиотеката получава правото да държи задължителни копия за Насау. Колекцията се основава на княжеската справочна библиотека в двореца Бибрих и на правителствената библиотека на Насау-Усинген (основана през 1730 г.). До 1822 г. към библиотеката са прехвърлени части от библиотеките на манастирите в Насау (Ебербах, Хадамар, Ромерсдорф, Сайн, Шьонау, Мариенщат), които са били разпуснати по време на секуларизацията, както и голяма част от библиотеката на (реформираната) гимназия в Херборн. През XIX в. определен акцент в колекцията е балнеологията.

С анексирането на Насау от Прусия през 1866 г. библиотеката става "Кралска библиотека на Висбаден". На 1 април 1900 г. тя е прехвърлена към администрацията на град Висбаден и вече работи под името "Държавна библиотека на Насау". Предложеното на няколко пъти по това време име "Städtische Bibliothek" не успява да се наложи и е използвано временно само по време на Първата световна война. През 1938 г. спонсор на библиотеката става окръжната асоциация за административния район Висбаден (Bezirkskommunalverband Wiesbaden); с включването си в тази административна структура, която е силно повлияна от националсоциализма, библиотеката временно губи академичната си свобода и по този начин статута си на интелектуален притегателен център в града и региона. През 1953 г. спонсорството на библиотеката е поето от новата федерална провинция Хесен.

През 1942 г. и 1943 г. най-ценните ръкописи, сред които и Рупъртсбергският кодекс "Сцивия" на Хилдегард от Бинген (XII в.), са преместени в Дрезден, където са изгубени в началото на 1945/46 г. Освен тази сериозна загуба, библиотеката оцелява войната почти невредима и преживява нов разцвет през дългия период под ръководството на Франц Гьотинг.

Известна като "Hessische Landesbibliothek" от 1963 г. до 2011 г., библиотеката е интегрирана в Университета за приложни науки в Рейн-Майн през 2011 г. и сега заедно с бившата библиотека на Университета за приложни науки образува "Университетска и държавна библиотека в Рейн-Майн". Тя продължава да функционира като универсална академична библиотека с акцент върху регионалната литература, но също така предоставя на студентите основна литература.

Така наречената колекция "Насовица" (около 55 000 заглавия, включително значителна част от визбаденската литература) с често много редки монографии, списания, вестници и карти от пет века е сърцето на библиотеката и непрекъснато се разширява - вече и чрез електронни медии. Понастоящем библиотеката притежава общо около 815 000 тома, включително 442 ръкописа и 445 инкунабула, сред които особено внимание заслужава "гигантският кодекс" на Хилдегард фон Бинген. През 2004 г. "Hessische Fachstelle für Öffentliche Bibliotheken" (дотогава: "Staatliche Büchereistelle") е интегрирана като отдел. Първоначално библиотеката се помещава в Стария дворец, а през 1821 г. се премества в Erbprinzenpalais на Вилхелмщрасе. От 1913 г. се помещава в Рейнщрасе.