През 1572 г. имението Schützenhof с прилежащата му баня и собствен термален извор преминава към фамилията Schütz von Holzhausen, от която произлиза името, а през 1631 г. - към графовете на Насау, които притежават "Grafenbad" в продължение на около 80 години.

През XVIII в. Schützenhof има няколко собственици, докато през 1783 г. го придобива Райнхард Кесбергер, собственик на банята "Zum Einhorn". До 1795 г. той построява трикрилен комплекс, чиято фасада се простира от Gemeindebadgässchen до Schützenhofstraße, която по това време все още не съществува, и е дълга почти 90 метра. Зад него теренът, състоящ се от лозя и градини, се е простирал до Шулберг. Основната атракция е голяма зала с около 300 места, която Кесбергер редовно отдава под наем на пътуващи театрални трупи от 1801 г. нататък. През 1847 г. администрацията на херцогството закупува комплекса от сгради, като първоначално планира да построи нова болница на това място. Този проект обаче не може да бъде реализиран. В продължение на няколко години Шютценхоф вече служи като съд и апелативен съд, както и като алтернативно помещение за гимназията.

През 1864 г. сградата отново е продадена на няколко финансисти, които нареждат да се разруши старият Schützenhof. На мястото на старата градина е построена долната улица Шютценхофщрасе със стълбище към Шулберг, вляво от която се намира новият "Грандхотел Шютценхоф", а срещу него - сградата на пощата. Парцелите за осем къщи с магазини били разделени по протежение на Ланггасе. Над градинска тераса, която била оградена с аркади и перголи, с цветни лехи, фонтани и канделабри, до Schulberg били обособени строителни парцели за селски къщи. Грандхотелът с извора Шютценхоф, открит през май 1869 г., никога не е излизал на червено. Накрая през 1879 г. градът го откупува.

След упадъка на курорта в резултат на Първата световна война и последвалия период на окупация, Schützenhof временно е използван като старчески дом. Силно пострадал през Втората световна война, след 1945 г. в него се помещават филиал на общинската библиотека и общинският архив.

През 50-те години на ХХ век в Шютценхоф се помещава клиника за лечение на ревматизъм, преди сградата окончателно да стане жертва на кирката през 1969 г.