Парцелът за строеж
За да се започне планирането на строителен проект, първо трябва да се изясни строителното право за въпросния имот - т.е. дали той може да се застроява по принцип и дали е възможно разрешение за строеж за планирания проект.
Основната предпоставка за планиране на строителна структура е установен или съществуващ строителен парцел. Строителният парцел по принцип е идентичен с поземления парцел в гражданскоправен смисъл (съвпада с кадастралния парцел) и представлява отделна част от земната повърхност, която се вписва в кадастъра под специален номер. Парцелът може да бъде идентичен с поземлен имот или да се състои от няколко поземлени имота, които са вписани в поземления регистър под последователен номер. Парцел в поземления регистър или строителен парцел в случай на няколко парцела съществува само ако парцелите са обединени под пореден номер в поземления регистър.
Ако даден имот трябва да бъде разделен по силата на закона за поземлените имоти, частта, която трябва да бъде отделена (обезценена), трябва да бъде вписана в имотния регистър като парцел под специален номер. Ако такъв парцел не съществува, той трябва да бъде установен преди разделянето на имота чрез геодезическо заснемане, например от публично назначен геодезист.
За да влезе в сила, разделянето на парцел по закона за поземления регистър, който е застроен или чието застрояване е разрешено, изисква разрешение за разделяне от строителния инспекторат в съответствие с раздел 7 от Строителния кодекс на Хесен (HBO).
Развитие
Условието за получаване на разрешение за строеж е строителният парцел да има осигурено застрояване по публичното право. Това включва директна транспортна връзка с обществен път, както и линии за захранване и отвеждане на електричество, вода и отпадъчни води. Изискванията и обхватът на благоустройствените съоръжения зависят от проекта, който ще се изгражда.
Не е необходимо обаче всички тези изисквания да са налице преди началото на строителния проект. Трябва обаче да се гарантира или да се приеме, че те могат да бъдат изградени като част от проекта и са налични и използваеми към момента на започване на използването. Това се отнася по-специално за доставката и разпореждането със строителни съоръжения.
Въпреки това не съществува законово право на застрояване.
Вписването на такса за строеж в регистъра на таксите за строеж може да послужи и за обезпечаване на застрояването по публичното право. Чисто частноправният вещен сервитут в поземления регистър по принцип не е достатъчен за обезпечаване на публичноправното застрояване.
Натоварване на сградата
Особено в гъсто населен град като Висбаден невинаги е възможно бъдещите строители да изпълнят законовите изисквания за строителен проект в собствения си имот - например при създаването на необходимите места за паркиране, пътя към собствения имот или спазването на зоните за отдих. Чрез регистриране на т.нар. задължение за строителство върху друг - обикновено съседен - имот може да се постигне допустимост или допустимост на строителен проект, който не би могъл да бъде одобрен без задължението за строителство.
Задължението за строеж е едностранно публичноправно задължение, което собственикът (а също и носителят на наследствено право на строеж или ползвателят) на имота поема пред строителния орган в полза на трето лице, обикновено съсед. С регистрирането на задължение за строителство собственикът на обременения имот поема трайно задължението да извърши, да търпи или да се въздържа от извършването на определени действия.
Като държавноправна уредба задължението за строеж по HBO не е средство за заместване, отмяна или промяна на разпоредби или разпоредби за планиране (федерално право). То обаче може да бъде основание за изключения съгласно закона за планиране.
За да влезе в сила, задължението за строителство трябва да бъде вписано в регистъра на задълженията за строителство, който се води от строителния инспекторат.