Първоначално Кохбруненплац е бил площадът около фонтана Кохбрунен, който през 1823 г. е преустроен в питейна чешма. Днес името се използва като синоним на откритото пространство, известно като Kranzplatz, между Saalgasse и бившия хотел Rose. То дължи името си на най-важния от 26-те горещи извора с натриев хлорид във Висбаден, които още по римско време са били използвани за експлоатация на къпалня.

При построяването на дворцовия хотел през 1900 г. термалните бани с две сгради и голям басейн, както и общежитието (mansio) са разкрити. Баните се поддържат и през Средновековието; по това време в непосредствена близост до "Брухбрунен" има десет къпални със съответните общежития. Гравюрата върху медна плоча на Матеус Мериан от 1646 г. също показва гъстото застрояване около "Кохбрунен".

През 1785 г. в Саалгасе е основана болница с бани за бедни; тук се намира и гробището за бедни. През 1823 г. фонтанът е преасфалтиран, а питейното лечение е въведено на площад Кохбрунен, който е център на курортния бизнес, процъфтяващ до началото на Първата световна война. За тази цел Карл Флориан Гьотц построява и малка колонада, която около 1840 г. е заменена от зала за пиене и разходки с дървени подпори и покрив, наподобяващ шатра. През 1855 г. на нейно място е издигната чугунена алея, която достига до Таунусщрасе и продължава по нея почти до Вилхелмщрасе. През 1887 г. е организиран конкурс за променадна зала, за да се подобри градският облик на площада. През 1890 г. по проект на Вилхелм Боглер е открит комплекс от питейни бани в неоренесансов стил, състоящ се от зали и павилиони, съединени под ъгъл, от които в умален вид са запазени бившата Wandelhalle на Saalgasse, така наречената Arkadenhalle и осмоъгълният павилион на фонтана. По това време е създадена и пищна зелена градина.

В хода на преустройството на площад Кохбрунен през 1976-78 г. останките от питейния спа комплекс на Боглер са до голяма степен разчистени; през 1979 г. изворът Кохбрунен е преасфалтиран, а павилионът с фонтаните е преместен на сегашното си място.

Вторият извор, Kochbrunnenspringer (1970 г.), е проектиран като асиметрична шапка на гъба. Когато термалната вода тече по повърхността на джъмпера, тя отделя въглероден диоксид и оставя след себе си характерен агломерационен слой, оцветен в оранжево-червено от окислените метали.