Баня за бедните
Милостинята, за която има документи от XV в., се намира на днешния площад Кохбрунен в близост до болницата, с която е управлявана съвместно. През 1542 г. с помощта на дарения е построена нова сграда.
След създаването на "специален дом за болни" през 1573 г. е имало и баня, предназначена изключително за болни и прокажени. Тези бани се захранвали от болничния извор. Банята за прокажени или "банята на добрите хора (прокажените)" е разрушена по време на Тридесетгодишната война и никога не е възстановена.
Банята за бедните също е разрушена и е възстановена само в импровизиран вид след войната. Докато до този момент по принцип всеки можел да бъде допуснат до банята за бедни, от 1726 г. т.нар. сертификати за бедни стават задължителни. Благодарение на пастор Егидиус Хелмунд усилията за разрушаване на сградите и издигане на затвор на това място са неуспешни.
С подкрепата на принцеса Шарлота Амалия цу Насау-Усинген, през 1732 г. Хелмунд успява да положи основния камък на нова болница и милостиня, която по този повод е значително разширена. От този момент нататък на бедняшките бани е отреден десети дял от извора Кохбрунен, въпреки че това води до съдебни дела и "много неприятности" със собствениците на бани, които оспорват тези права на вода с бедняшките бани.
Бедните получават "настаняване, постеля и обслужване, както и безплатно къпане" в бедните бани. Лекарствата и храната трябвало да се заплащат от местния фонд за подпомагане на бедните в родната енория на болния. Докато през 1687 г. само 78 души посещават банята, през 1737 г. те вече са 418. От 1814 г. болницата и част от баните за бедни трябва да бъдат оставени за т.нар. военни пациенти.
Междувременно сградите отново се рушат и през 1822 г. са съборени. След построяването на новата военна болница на улица Dotzheimer Straße майсторът Карл Флориан Гьотц построява през 1823/24 г. нова и по-голяма баня за бедни на ъгъла на северното продължение на Saalgasse и Nerobach, която е свързана с болницата с двуетажна междинна сграда. След построяването на новите общински болници на улица Швалбахер щрасе, от 1 януари 1879 г. старата гражданска болница първоначално служи за временно настаняване на бедни болни.
Общинските бани за бедни продължават да се използват временно до 1881/82 г., но постепенно са заменени от т.нар. открити бани в общинските бани.
Литература
Czysz, Walter: Vom Römerbad zur Weltkurstadt, Geschichte der Wiesbadener heißen Quellen und Bäder, Wiesbaden 2000 (Schriften des Stadtarchivs Wiesbaden 7) [pp. 119-121].