Hellmund, Egidius Günther

Протестантски пастор

Роден: 06.08.1678 г. в Nordhausen

Умира: 06.02.1749 г. във Висбаден

От 1696 г. Хелмунд учи теология в Йена и Хале, където се обръща към пиетизма под влиянието на Август Херман Франке (1663-1727). От 1700 г. е полеви проповедник в Южна Германия, през 1707 г. става енорийски свещеник в Берка/Вера, през 1708 г. - пастор в Даден (Вестервалд), а през 1711-21 г. - във Вецлар (прекъснато през 1713/14 г. с освобождаване от длъжност поради нарушаване на забраната за свикване на събрания, т.е. забраната за нецърковни събрания за богослужение).

Назначението му за пастор, придворен проповедник и инспектор във Висбаден през 1721 г. му дава възможност за широка народноцърковна дейност в пиетистки смисъл, напр. чрез създаване на сиропиталище с обучение на учители, чрез грижи за бедните и насърчаване на болницата, като в решенията си се ръководи и от божествени знамения ("благодат, която подканва"). През 1724 г., от загриженост за (често незаконните) сираци, той приема титлата граф на Пфалц, която му позволява да обяви брака си. Приходите от фулмастера, който основава през 1736 г., са използвани за издръжка на сиропиталището.

Пиетизмът на Хелмунд и на генералния суперинтендант на Идщайн и Узинген Йохан Кристиан Ланге (1669-1756) съчетава мека лютеранска ортодоксалност с активно благочестие ("слушане и изпълнение на Божието слово"), но вече и с черти на Просвещението (субективизъм). Х. се стреми да създаде и популярен, пиетистки образ на Лутер ("Das Leben des Mannes Gottes Martin Luther", 1730; "Lutherus purificatus", 1730) и на единството на християните от всички конфесии ("Der Enthusiast und Syncretist", 1720).

Една от улиците във Висбаден е кръстена на Хелмунд.