През 1736 г. пастор Егидиус Гюнтер Хелмунд построява търговски обект на ливада извън града. От този момент нататък занаятчиите от текстилния и железарския сектор, които дотогава са използвали специализирани мелници извън града, са можели да плащат, за да ползват създадената тук пълначна мелница за плъстене на вълнени платове, мелница за смилане и полиране (например за железа) и мелница за конопено щамповане за раздробяване на ленени стъбла. На гостите на СПА центъра е била предоставена възможността да разгледат тези три мелнични технологии, които са били задвижвани от едно единствено водно колело.

След смъртта на Хелмунд остава да функционира само конопената мелница, дори след като военни щети през 1797 г. налагат построяването на нова мелница. Освен това е създадена мелница за пълнене на бели кожи, в която се обработват животински кожи с помощта на сол. През 1808 г. е открита гостилница като ново търговско предприятие. През 1811 г. вдовицата Ленцханер придобива мелницата и открива зала за танци, но продължава да управлява конопената мелница. Карл Ленцханер опитва отново през 1832 г. с мелница за пълнене, а също и с мелница за добив на тен, които отдава под наем. Скоро след това липсата на вода, причинена и от общинското питейно водоснабдяване, ограничава работата на мелницата.

Алтернативна употреба е намерена, когато през 1862 г. Адалберт Щайнкаулер създава там пивоварна, която през 1867 г. е прехвърлена на братята Еш от Дортмунд. Поради липсата на вода през 1874 г. задвижването е заменено с парна машина. След Първата световна война Walkmühle се превръща в център за боядисване, пране и химическо чистене.

От 1966 г. индустриалният паметник Walkmühle е собственост на града, който го предоставя на художници, архитекти и търговци в замяна на готовността им да го ремонтират частично. Предложения за по-нататъшното използване на разрушените сгради са направени от частни и общински организации, но също така и от Сдружението на художниците "Walkmühle ", което съществува от 2005 г. насам. То подкрепя използването на сградата като културен център, в който художниците могат да живеят, работят и излагат своите произведения. Двете имена на улици "Walkmühlstraße" и "Walkmühltalanlagen" в района на Кеселбах, недалеч от Аарщрасе, напомнят за Walkmühle.