Историята на хотел Rose в югоизточната част на площад Кохбруненплац датира от 1500 г. В края на XVIII в. гостилницата и банята със стопанските сгради, градините и лятната къща се простират до по-късната улица Таунусщрасе. През 1828 г. "Розата" е една от четирите най-големи и най-известни бани и гостилници във Висбаден.

През 1859 г. хотел "Роза" преминава във владение на семействата на Август Алтен и Хайнрих Хаефнер; последните управляват хотела до края на Втората световна война. През 1872/73 г. братята Густав и Хайнрих Хаефнер построяват престижна четириетажна нова сграда, така наречената Neue Rose, на мястото на предната сграда на Кранцплац и през 1886 г. продават целия комплекс на града, който от своя страна определя братята за наематели.

От 1893 г. планът за построяване на гранд хотел узрява. Между 1896 и 1904 г. първо е завършена североизточната част по плановете на архитект Вилхелм Кауфман, а след това и югозападната част по плановете на архитектите Ланг и Волф. Новата сграда, чиято фасада от пясъчник е проектирана в необароков стил, разполага с около 200 стаи и апартаменти в стила на Луи XVI и предлага всички удобства с трапезария, функционални зали, градина, тераси, термален басейн с директен приток от Кохбрунен, закрит тенис корт и много други.

Бавният упадък започва след Първата световна война. През 1926 г. стаите на приземния етаж са отдадени под наем като магазини. Само леко пострадал по време на Втората световна война, хотелът е конфискуван от американците през 1945 г. През 1958 г. е върнат на Адалберт Розенов, племенник на предишните собственици, и е открит отново през март 1959 г. след преустройство и ремонт. Хотелът прекратява дейността си през 1989 г.

През 1991 г. строителният предприемач и спекулант Юрген Шнайдер придобива сградата с намерението да открие тук луксозен хотел. В хода на ремонта голяма част от историческата тъкан на сградата, както и оригиналното разположение на стаите и интериорния дизайн са загубени. След фалита на Шнайдер през 1994 г. и години на пустеене, бившият хотел "Роза" става собственост на провинция Хесен през 2001 г. и след мащабен ремонт и реставрация от 2004 г. е дом на Държавната канцелария и на Държавния център за политическо образование на Хесен.