Таунусщрасе, която е прокарана през 1818 г. като крайпътен път на мястото на "Нойер Зоненбергер Вег" и като североизточна граница на историческия петоъгълник, първоначално се простира от Вилхелмщрасе до Рьодерщрасе. Едва след 1850 г. той е удължен до Неротал, като до около 1900 г. този нов участък все още носи името Елизабетенщрасе. Днес Taunusstraße свързва Wilhelmstraße с Nerotal.

Първоначално Таунусщрасе се развива от северната страна, откъм планината, между Гейсбергщрасе и Рьодерщрасе, и до голяма степен е завършена през 1826 г. Състояща се от самостоятелни двуетажни къщи в семпъл класицистичен стил, тя до голяма степен е изгубена днес. Заради потока Шварцбах, идващ от долината на Неро, крайбрежната алея е преместена на южната страна, страната на долината, която първоначално не е застроена.

След канализацията на Шварцбах между Рьодерщрасе и Заалгасе през 1843-57 г. тук също се извършва строителство. Построени са по-просторни, триетажни жилищни и търговски сгради за висшата средна класа, вече в късен неокласически стил. По-старите къщи от северната страна впоследствие са "модернизирани" или заменени с нови сгради. От този период е запазена например сградата на Таунусщрасе 59, бившата очна клиника. Уличният участък между Вилхелмщрасе и Гайсбергщрасе също е изцяло застроен до 1890 г. От 1890 г. до 60-те години на ХХ в. в началото на Таунусщрасе се издига забележителна куполна сграда, която през 1908 г. става едно от първите кина във Висбаден.

Атрактивното местоположение на Таунусщрасе привлича много курортни гости и в съществуващи сгради или новопостроени са създадени множество къщи за гости и хотели, включително такива луксозни заведения като хотел "Роза", особено около 1900 г.

И до днес Таунусщрасе е една от най-добре запазените улици в града; щетите от войната засягат главно първата част на улицата и Курек. Дизайнът на фасадите ѝ показва разнообразно съчетание на всички разновидности на класицизма и историзма до ар нуво.