Очната болница във Висбаден е открита на 1 януари 1856 г. с една стая с по три легла за мъже и жени, както и с лечебница на улица Kirchgasse 7. Частната инициатива на офталмолога Фридрих Херман Александър Пагенщехер е имала за цел да осигури помощ на всички очни пациенти и слепи хора. Бедните и нуждаещите се пациенти е трябвало да бъдат лекувани безплатно. Този благотворителен проект може да бъде осъществен благодарение на подкрепата на правителството на херцогство Насау и многобройните дарения от заможни граждани.

Тъй като през първите месеци търсенето е неочаквано голямо, финансовото положение се подобрява след апел за дарения в цялото херцогство Насау. Освен лекаря, който се грижел за медицинските нужди, за пациентите се грижели прислужница и санитар. Храната се осигуряваше от общинско заведение за хранене. Тъй като тесните помещения скоро престават да бъдат достатъчни за многобройните пациенти, търсещи помощ от цялото херцогство, през пролетта на 1857 г. клиниката се премества в новопостроената частна къща на основателя на улица Таунусщрасе 59, която той споделя с по-малкия си брат Херман Пагенщехер. С това разширяване броят на леглата се увеличава на десет. Благодарение на добрата репутация на очната клиника и нейния директор херцог Адолф фон Насау назначава Александър Пагенщехер за придворен съветник.

Успешната работа довежда до международно признание. Пациентите скоро идват от различни страни. За да се справи с това ново предизвикателство, до 1859 г. са създадени общо двадесет легла в шест стаи за стационарно лечение. Четири места били запазени само за деца. Когато и тези стаи вече не можели да отговорят на нарасналите изисквания, през 1861 г. с финансовата помощ на херцога била закупена сграда на Капеленщрасе 20 (сега 29), която била преустроена в нова очна болница. В дванадесет стаи вече имало място за 33 пациенти. Просторните стаи позволяват да се поддържа ред и да се осигури достатъчно място за персонала. Двама помощник-лекари вече помагат на Александър Пагенщехер в работата му. Между 1862 и 1865 г. в офталмологичния център за бедни са лекувани безплатно над 6000 пациенти. През същия период около 4000 бедни хора от няколко държави заплащат за лечението си. Сред известните личности, посетили институцията през годините, са великата руска княгиня Елена през 1863 г., принцеса Мариана Нидерландска, Аделхайд Мария, херцогиня на Насау, и принцеса Елизабет Виденска.

Поради военния конфликт на Насау с Прусия броят на леченията леко намалява в средата на 60-те години на XIX век. След анексирането на Насау от Прусия през 1866 г. обаче офталмологичната клиника е разширена и от 1868 г. заведението разполага с 40 легла. След като това разширяване вече не може да отговори на нуждите на разрастващия се град, клиниката е преместена на Капеленщрасе 42. Директорът на търговското училище Ширм заменя този голям имот с построената през 1843 г. вила Астхаймер за сградата на братя Пагенщехер.

До 1870 г. новата очна клиника е преустроена и разширена, така че да може да поеме всички пациенти. По време на Френско-пруската война от 1870/71 г. част от помещенията са използвани като военна болница. След като мирът се възстановява, братът на Александър Пагенщехер Херман се присъединява към медицинската работа и първоначално го подпомага като помощник-лекар. След като завършва обучението си, е създадена частна очна клиника, чиито пациенти сами заплащат разходите си. В края на 70-те години на XIX в. се налагат допълнителни преустройства и ремонти. Тази реорганизация е първият голям проект, с който Херман Пагенщехер трябва да се заеме като нов ръководител на клиниката след трагичната смърт на брат му Александър при ловен инцидент. Херман продължава успешната работа на брат си.

В началото на века става ясно, че офталмологичната клиника не може да изпълнява изискванията на предишното си място поради нарастващия брой пациенти. Между 1905 и 1906 г. на същото място е построена нова сграда по плановете на Херман Пагенщехер. При откриването през март 1906 г. главният лекар е назначен за таен медицински съветник. Две години по-късно болницата е удостоена с честта да бъде посетена от императрица Августа Виктория.

Пенсионирането на Херман Пагенщехер през 1909 г. не се отразява на успеха на клиниката. Неговият син Адолф Фридрих Херман Пагенщехер поема управлението, така че очната клиника остава семейна собственост. По време на Първата световна война клиниката отново служи като военна болница, в която броят на леглата е увеличен от 90 на 175. По време на последвалата икономическа криза лечебното заведение страда от проблеми с доставките и намаляващи дарения. Поради общата извънредна ситуация и факта, че окупацията на Рейнската област затруднява пътуването на пациенти извън региона до болницата, броят на леглата драстично намалява. През 20-те години на ХХ век очната клиника дълго време се бори за оцеляване.

През 1927 г. Адолф Пагенщехер предава управлението на старшия лекар Хайнрих Гьоринг, който работи за него от 1904 г. Възходът през 30-те години на миналия век също се отплаща на клиниката, докато по време на Втората световна война тя отново трябва да функционира като военна болница. Сградата също е ударена от бомби в последните дни на войната през 1945 г. В резултат на това най-горният етаж е напълно изгорял, а третият етаж е силно повреден. Стопанските сгради и администрацията също са засегнати. Тъй като валутната реформа е намалила финансовите резерви почти наполовина, се е наложило да се вземат заеми за възстановяване на щетите от бомбите. За да се покрият разходите, някои стаи били дадени на други лекари. За известно време в клиниката е имало акушерско отделение.

Гьоринг се пенсионира през 1947 г. и прехвърля ръководството на професор Елборг, който през 1953 г., след шест години работа, предава поста на професор Фридрих Вагнер. И двамата са отдадени на благотворителните цели на очната клиника в духа на братята Пагенщехер. Вагнер се пенсионира през 1976 г. Той е заменен от професор Валтер Лерхе, който поема отговорността за необходимата модернизация.

През 1981 г. очната клиника празнува своята 125-годишнина. В юбилейната година едновременно с това е взето решение за прекратяване на дейността на социалната институция. Клиниката става част от новата общинска клиника "Д-р Хорст Шмидт" на улица "Фройденберг", която е открита през 1982 г. Градът поема както дълговете, така и активите на разпуснатата фондация.

Предприемачът на клиниката в Бад Дюркхайм Ролф-Хенинг Майер, известен експерт, поема преустройството на очната клиника в старчески дом. След инвестиции в размер на около 4,5 милиона германски марки на 15 декември 1984 г. е открит центърът за възрастни хора Kapellenstift. След мащабна модернизация през 2001 г. сградата на бившата очна клиника днес е дом за 121 обитатели като старчески дом и старчески център, управляван от берлинския оператор на старчески домове и клиники Maternus.