Диалектът на Висбаден принадлежи към южната хесенска диалектна област. Групата, говореща този диалект, е сравнително малка, но е представена във всички социални слоеве. Според Гюнтер Лайхер (1923-2010 г.) жителите на Висбаден могат да бъдат разграничени според начина, по който произнасят името на града, от гледна точка на близостта или отдалечеността им от диалекта. Жителите с дългогодишен стаж се наричат "Висбаден", докато имигрантите се наричат "Висбаден", т.е. с ударение на третата последна сричка. Между тях се намират "висбаденци", които заемат неутрална позиция между диалекта и високия немски език.

Като вариант на насауския диалект визбаденският се различава значително от другите южнохесенски диалекти, говорени в Майнц, Франкфурт на Майн и Дармщат. Буквите в края на думите често се преглъщат, особено при глаголите. Така например вместо "смея се" се пише "lache", вместо "ям" - "esse" и т.н. Вътре в думите се изпуска буквата "р", така че името Карл става "Kall". "st" и "sp" се превръщат в гласна "sch" с мека съгласна, например "schbizz" за остър и "schdolbern" за спънат. Ch или g, особено в края на думата, се превръщат в sch, "goldisch" за златен, "ferschderlisch" за страшен, "Grieschisch Kabell" за гръцки параклис и т.н. Ei и au често се превръщат в удължено aa, например "Staa" за камък, "aaner" за един, "aach" за също. Твърдите съгласни се превръщат в меки, t става d, p става b, например "Budding" вместо pudding; освен това гласните често се разтягат, така че шоколадът става "Schoggelaad".

Съществуват и многобройни термини, характерни за този диалект, като например "Hackesjer" за първите зъби на детето, "Hannebambel" за мъж, който е под чехъл, "Zores" за градската долна класа и идиоми. Характерна е и тенденцията към тавтологични изрази като "e Fläschje Flaschebier" за бутилка бира или "Schiffschebootsche" за малък пътнически кораб като "Tamara", който пътува между Щирщайн и Ретбергсауе.

Поетът на висбаденския диалект Франц Босонг се е посветил на запазването и предаването на езика на старозагорци. През XX в. диалектната поезия във Висбаден е силно повлияна от Рудолф Диц, който е роден в Наурод край Висбаден. Около 1900 г. Езиковото сдружение във Висбаден, под почетното председателство на Конрад Дуден, също се посвещава на култивирането на нашенския диалект.

Понастоящем повече от една трета от градското население на Висбаден (към 2015 г.) е с мигрантски произход. През XIX в. висшата класа на Висбаден се характеризира със заможни новодошли, които са далеч от диалекта, но диалектът остава здраво закрепен в нисшата класа поради притока на работници от насауските диалектни области Таунус и Вестервалд, както и от Райнхесен. Това благоприятства мнението сред образованите класи, че диалектът е език на низшата класа, който няма място във висшите учебни заведения и в социалния живот. Тези, които са се преместили във Висбаден след края на Втората световна война, идват от отдалечени части на Германия без никаква връзка с насауския диалект, докато по-късните трудови мигранти идват от Южна Европа и Турция, т.е. от чуждоезикови области. Докато до 70-те години на ХХ в. е било възможно да се наблюдава, че мигрантите понякога са възприемали диалект чрез контакти с местни колеги и съседи, изглежда, че от края на 80-те години на ХХ в. по-младите поколения с мигрантски произход са склонни да развиват свой собствен младежки език с някои чужди акценти, но без диалект.

Днес диалектът е изгубил репутацията си на "език на нисшата класа". Той се смята за хумористичен и остроумен. Диалектът все още се говори в утвърдените семейства във Висбаден. Висбаденският диалект има твърдо място в социалния живот, особено по време на карнавала. Но също така във висбаденската преса редовно се появяват диалектни статии. Гюнтер Лайхер има изключителни заслуги за запазването и разпространението на визбаденския диалект в наши дни със своя "Wissbadner Wödderbuch" и с рубриката си "Schorsch vom Michelsberch" във Wiesbadener Tagblatt, която продължава до смъртта му. Диалектът на Насау е по-разпространен в селските околности на Висбаден. Рудолф Диц и творчеството му все още са популярни сред преобладаващо консервативното население на някои от източните предградия на Висбаден, особено в родното му място Наурод.