Роден: 16 септември 1872 г. във Висбаден
умира: 11 юли 1914 г. във Висбаден

Домът на детството на Босонг, пекарната Adam Bossong на Kirchgasse 58 във Висбаден, основана на 1 април 1837 г., съществува до 70-те години на миналия век. От 1899 до 1909 г. Франц Босонг живее в Париж, след което се връща във Висбаден като издател. Прякорът му "лорд Блуммекол" намеква за елегантния му външен вид и вежливите му маниери. Краткият живот на Босонг - той умира на 42-годишна възраст, малко преди избухването на Първата световна война в къщата на Roonstraße 17 - съвпада с разцвета на така наречения космополитен курортен град Висбаден.

През 1893 г. Франц Босонг поема фирмата Keppel & Müller, Buchhandlung, Verlag und Antiquariat на Kirchgasse 45, в която е завършил чиракуване като книжар след завършването на хуманитарната гимназия, и я разширява, като включва литографско предприятие, а по-късно и печатница. От 1896 г. той продължава да ръководи фирмата под свое име.

През 1893 г. е публикувано първото издание на неговия "Illustrirte Fremden-Führer durch Wiesbaden und Umgebung" ("Илюстрован пътеводител за Висбаден и околностите") със собствен принос. Съавтори са Кристиан Шпилман, проф. д-р К. Майнеке, Ч. Леонхард, В. Каспари II, д-р Максимилиан Рипер, д-р Емил Розентал и д-р Бруно Флоршютц, директор на Музея за антики и исторически изследвания в Насау, откривател на Гигантската колона на Юпитер. В предговора Босонг благодари на приятеля си Фердинанд Ницше за илюстрациите и на полицейския съветник Аугуст Хон, който му предоставя великолепната си колекция от стари визбаденски гравюри, книги и изгледи. В периода 1893-1897 г. книжката претърпява четири издания, като четвъртото достига 16-хилядния си тираж.

През 1894 г. Bossong публикува книгата "Gelunge Gescherr - eine Sammlung heiterer Gedichte und Geschichten in wiesbadener, frankfurter, pfälzer, westerwälder und hessischer Mundart", а през 1896 г. е публикувана "E' Virreche in Berlin unn uff de berliner Gewerbeausstellung". През същата година той публикува за първи път своите "Gedichte in Wiesbadener Mundart", които до 1909 г. претърпяват три издания.

Сатиричният вестник "Die Wäsch-Bitt" с подзаглавие "E' Fach-, Lach- und Krach-Blättche"(Wäsch-Bitt) е издаван в три тома от 1897 до 1900 г. от визбаденския издател Франц Босонг. Повечето от статиите пише сам, а останалите редактира. Босонг е бил член на карнавалния клуб "Шпрудел" и под образа на "Вирече" е бил популярен оратор на карнавала (Fastnacht).

Като член и един от секретарите на търговското сдружение за Насау и председател на Търговското сдружение във Висбаден, Босонг се ангажира да представлява интересите на бизнесмените във Висбаден. В политическо отношение той е близък до Либералната партия.

Бил е също така председател на Асоциацията на глухонемите във Висбаден и председател на Асоциацията на глухонемите в Рейн. През 1892 г. неговият трактат "Der Kampf der Taubstummen um die Laut- und Gebärdensprache" е публикуван от Keppel & Müller. В него той застава на страната на глухонемите, които са застрашени да станат жертва на спор между педагогическите доктрини за методите на говоримия и жестовия език.

През 1895 г. Франц Босонг се жени за Жозефина Паулина (Фина) Щайгер, дъщеря на производителя на готварски печки Георг Михаел Щайгер. През 1896 г. се ражда синът им Франц Босонг-младши. Бракът е нещастен. Франц Босонг и съпругата му живеят отделно. Франц Босонг-младши израства с баща си, който през 1899 г. го отвежда в Париж, където започва да учи.

Поетесата на диалекта Рейнгау Хедвиг Витте пише за Босонг: "... като жив оригинал и ходещо въплъщение на създадения от него визбаденски архетип - Вирече, той спомага за запазването на малкото, което старият нашенски град Висбаден е имал, за да се противопостави на безпрецедентния възход на старата гражданска традиция".

Погребан е в Южното гробище във Висбаден.