Карл Аугуст Емил Шеленберг разработва Wiesbadener Tagblatt (WT) от Wiesbadener Wochenblatt, който публикува за първи път на 16 септември 1852 г. като чисто рекламен вестник, първоначално само в хартиен формат и само с няколко страници. С официалните съобщения и популярните серийни романи WT привлича голям брой читатели. Синът му Фердинанд Лудвиг (Луи) Шеленберг превръща вестника в "истински" вестник с редакционна секция.

Блестящият възход на вестника, който се превръща в най-четения всекидневник във Висбаден, започва през 1889 г. с назначаването на Валтер Шулте vom Brühl за главен редактор. От 1891 г. WT, вече в по-голям формат, излиза всеки работен ден със сутрешно и вечерно издание. През 1906 г. WT е на осмо място в сравнение на обема на рекламите по Коледа в цяла Германия, като изпреварва "Frankfurter Generalanzeiger".

В политическо отношение до Първата световна война WT се ориентира към свободната (либералната) партия. Печалбите са толкова високи, че през 1905-2009 г. може да се построи сградата на печатницата в Ланггасе (днес седалище на местните редакции на WT и Wiesbadener Kurier, WK). След смъртта на Шеленберг през 1920 г. неговата вдовица Мари, заедно със способния да подписва Хайнрих Пабст, управляват вестника и печатницата през трудните 20-те години. През 1932 г. синът му Густав Шеленберг поема компанията.

След идването на националсоциалистите на власт се налага да бъде уволнен главният редактор от еврейски произход Херман Лекиш (през 1942 г. той е депортиран в концентрационен лагер в Люблин, а през 1942 г. е убит в Собибор). По отношение на политическата си ориентация WT се придвижва по-вдясно и първоначално успява да продължи да публикува. На 30 юни 1943 г. той е обединен с вестника на НСДАП "Nassauer Volksblatt" в националсоциалистическия "Wiesbadener Zeitung" поради "свързаните с войната нужди". След нахлуването на американските войски през април 1945 г. на Густав Шеленберг е забранено да живее в дома си и да упражнява професията си. От октомври 1945 г. "Wiesbadener Kurier" (WK), лицензиран от американската администрация, използва сгради и машини на лизинг.

Когато забраната е отменена, Густав Шеленберг възобновява дейността на WT в наети помещения в Herrnmühlgasse. Скоро обаче става ясно, че преднината на WK е твърде голяма. Запазвайки традиционното си заглавие, WT се присъединява към "Allgemeine Zeitung", който се издава от Mainzer Verlagsanstalt (сега издателска група Rhein Main). Местният редакционен екип остава във Висбаден и след известно прекъсване в Михелсберг през април 1999 г. се премества обратно в сградата на вестника в Ланггасе.

Понастоящем WT и WK се издават по идентичен начин, с изключение на заглавието. Данните за тиража също вече не се посочват отделно.