Биерщадт е удобно разположен на римския път от Висбаден през Игщадт и Хофхайм до Франкфурт и на така наречения Петерсвег, който минава близо до западната част на Биерщадт и свързва Кастел с няколко планински пътеки над Таунус. Следи от заселване могат да бъдат открити от най-ранната и по-късната каменна епоха. През 1846 г. югозападно от училището "Теодор Флиднер" са разкопани останки от римска "villa rustica". В района на улиците Limes-, Bierstadter- и Wiesbadener Straße са открити терасовидни гробове от меровингската епоха.

Биерщадт е споменат за първи път в документ най-късно през 927 г. като "Биргидещат", разположен в Кьонигсондергау. Първоначално Биерщадт принадлежи на манастира Урсула в Кьолн, а от 1128 г. - на катедралния капитул на Майнц. Правата му на собственост се простират до Келерскопф и Хохе Канцел, а също така включват и земята, върху която Насауер построяват своя замък Зоненберг (1221 г.). Много религиозни институции са имали владения в Биерщат, като например манастирите в Гнадентал и Тифентал, които са притежавали манастирски стопанства в Биерщат. До края на XVIII в. почти всички важни манастири и конгрегации в Майнц, както и големите рицарски ордени също имат имоти тук. Юрисдикцията се упражнява от господарите на Епщайн, а гражданският администратор е Шултхайс, който се назначава от катедралния капитул на Майнц. През 1441 г. Насау успява да изземе съдебните права. Около 1500 г. между Насау и катедралния капитул на Майнц възникват продължителни спорове. За това все още свидетелства стражевата кула, издигната от граф Йохан II от Насау през 1473 г. Изображението на кулата е част от съдебния печат, въведен около 1600 г. През 1519 г. в Биерщадт и на други места върлува чума; населението намалява. През 1525 г. общината участва в Селската война.

През 1540 г. катедралният капитул на Майнц разменя владенията си в Бирщат с манастира Блайденщадт, който през 1495 г. е превърнат в светски рицарски манастир, за имоти на левия бряг на Рейн. По този начин Блайденщат получава и правото да назначава енорийския свещеник, което упражнява и през 1693 г., въпреки че от 1561 г. енорийските свещеници принадлежат към аугсбургското вероизповедание. Имението на манастира Блайденщат в Биерщат включвало 157 акра земеделска земя, 20 акра ливади, дървен материал и право на десятък, което го правело най-важната църковна собственост в селото. Манастирът е секуларизиран през 1801 г. Щифтсхоф попада в ръцете на владетелите, които го дават на държавния си министър Ернст Франц Лудвиг Фрайхер Маршал фон Биберщайн.

Биерщадт се обръща към Реформацията най-късно през 1550 г., а през 1576 г. е създадено училище. Учителите трябвало да бият камбаните и да изпълняват ролята на органисти. Първоначално уроците се провеждали в салона на енорийския свещеник. През 1594 г. за сметка на енорията е построена училищна сграда, а около 1715 г. училището е преместено в сградата на кметството, която вероятно е построена през 1553 г. През 1819 г. сградата е преустроена и на горния етаж са обособени две класни стаи. През 1846 г. Биерщадт получава нова училищна сграда, по-късно известна като "старото училище". През 1886 г. е построено ново кметство. През 1899 г. е построено ново училище на Хофщрасе, а през 1906/07 г. е построено днешното училище Херман-Льонс на Постщрасе.

Най-старата запазена сграда в Биерщадт е протестантската енорийска църква от втората четвърт на XII век. Старите ферми в Б., особено някои на Райфайзенщрасе (бивша Ланггасе), говорят за франкско влияние. Те показват затворена постройка с голяма дворна порта, жилищна сграда, плевня, конюшни и двор в центъра. Два исторически особено важни двора са бившият Bleidenstadter Hof, величествена сграда, чиято задна част - Stollhaus (Франкенхоф) - датира от XVII в., и Lindenthaler Hof, който през XIII в. е бил седалище на благородниците от Висбаден.

По време на Тридесетгодишната война Биерщад и населението му са сериозно засегнати и много хора губят живота си. Около 1650 г. в Биерщад все още живеят 17 семейства. През следващите години населението отново се увеличава. 1746 г. Биерщад има 493 жители, 100 години по-късно - 1085, а в средата на XX в. - 7000 жители. По време на Революционните войни (1792-1802 г.) населението страда от ръцете на "имперски, пруски и френски войски", които се настаняват във вилаета и ограбват цялата храна на населението.

От около 1780 г. католиците отново живеят в Бирщат. През 1907 г. те основават собствена енория; преди това образуват съвместна енория със Зоненберг. Католическата църква "Света Биргид" е построена през 1938/39 г. Сегашният си вид тя придобива през 1963 г. Евреите са споменати за първи път в Биерщадт през 1540 г. През 1827 г. еврейската общност построява своя молитвен дом на Ратхаусщрасе (сега Постщрасе 5). През 1890 г. е построено еврейското гробище на Клопенхаймерщрасе През 1908 г. еврейската общност наема свой учител. През 1927 г. синагогата е обновена и тържествено открита по случай 100-годишнината от създаването ѝ.

Освен земеделието, в продължение на векове в Биерщадт голямо значение имат овчарството и тъкачеството на платно. Около 1750 г. овчарите, а по-късно и тъкачите на лен, създават собствена гилдия. В началото на XIX в. 25 граждани се занимават с тъкане на платно. Отглежда се и вино. През XX в. земеделското селище Биерщадт се превръща в работническо и занаятчийско предградие. През първата половина на XX в. там са съществували две тухларни, фабриката за бутални пръстени Buchhold and Keller и фармацевтичната фабрика на фармацевта Адам Херберт.

В края на XIX в. започват мащабни промени, като например първата комасация на земята (1870 г.). През 1884 г. е открита първата пощенска агенция, а през 1886 г. е построено ново кметство. Днес градът е административен център на източните окръзи Бирщат, Ербенхайм, Хеслох, Игщат и Клопенхайм. През 1904 г. водопроводната и газовата връзка са свързани с водопроводната мрежа на Висбаден, а през 1907 г. - с електрическата мрежа на Висбаден. Развива се богат клубен живот: през 1859 г. е основано хоровото дружество "Frohsinn", през 1881 г. - клубът по гимнастика, през 1883 г. - мъжкото хорово дружество, а през 1898 г. - работническото хорово дружество "Frisch Auf". През 1900 г. и 1903 г. са основани колоездачният клуб "Биерщат" и работническият колоездачен клуб "Солидарност". Около 1900 г. са основани и два карнавални клуба, читателски клуб, доброволческа пожарна команда и сдружение на занаятчии и търговци. 34 сдружения са организирани понастоящем в общността по интереси на местните сдружения на Биерщат. Биещадт е свързан с транспортната мрежа на Висбаден на 19 март 1910 г. с откриването на трамвайна линия.

173 жители на Биерщадт стават жертва на Първата световна война. В памет на загиналите през 1927 г. е издигнат военен паметник. Краят на войната е последван от тежък период на окупация; понякога се налага 486 окупационни войници да бъдат хранени от биерщадци. На 24 октомври 1923 г. в Биещадт също има сблъсъци между сепаратисти, френски окупационни сили и граждани на Биещадт, които защитават кметството. На 1 април 1928 г. Биерщадт е присъединен към Висбаден.

Последните демократични избори на Ваймарската република на 5 март 1933 г. донасят победа на НСДАП с 1500 гласа, която те отбелязват с грандиозно парти на свободата на територията на Варттурм. На 14 март 1933 г. на кметството в Биерщадт е издигнато знамето със свастиката. Малко след това започва бойкот на еврейските бизнесмени, лекари и адвокати. Клубовете и сдруженията са "приведени в съответствие" (51% от членовете на управителния съвет трябва да принадлежат към НСДАП). През нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. синагогата е разрушена. Около 25 еврейски жители на Бирщат са убити. По време на тежката въздушна атака срещу Висбаден през нощта на 2 срещу 3 февруари 1945 г. са разрушени множество къщи.

След края на войната в Биерщадт пристигат много бежанци, разселени лица и американски окупационни войски, включително над 1250 судетски германци само от Теплиц-Шьонау и околностите. Около стария център на града са построени нови къщи и жилищни комплекси. До 1950 г. общината нараства до 6 342 жители. От 1955 г. нататък се разширява канализационната система. Появява се необходимост от нови училищни сгради, последната от които е училището "Теодор Флиднер", открито през 1965 г. През 60-те години на ХХ век е построено жилищното селище Волфсфелд за 3500 жители.