Споменат за първи път през 1208 г., замъкът Зоненберг вероятно е построен от братята графове Хенри II и Рупрехт IV от Насау около 1200 г. в хода на териториални спорове с господарите на Епщайн.

Състои се от късноромански основен замък, горен замък и долен замък. Най-старата част е крепостната стена, която датира от около 1200 г. и има четири етажа над подземие с бъчвовидни сводове, най-горният от които е с бъчвовиден свод. Втората кула, така наречената Bruderturm откъм страната на атаката, е само руина.

В края на XIII в. на юг от основния замък на тераса, разположена на около 10 м по-ниско, е построен палат, за който все още свидетелстват останките от три четириетажни стени. Правоъгълна куртина обгражда тази зона, известна по-късно като горен замък. Второто разширение е станало около 1340 г., след което пръстенът на замъка е бил разширен от ограденото със стени селище, т.нар. долина, която през 1351 г. е била издигната в град. В края на XIV в. стените са допълнително укрепени. До наши дни са запазени кулата с портата, известна още като Bierstädter Tor, която е била оборудвана с подвижен мост, и масивната квадратна отбранителна кула (известна още като Kapellenturm).

От 1337 г. замъкът Зоненберг служи като резиденция на вдовицата на Ирмгард фон Хоенлое в продължение на около 30 години. Този период е златен век и за селището на замъка, известно като "Тал": през 1351 г. последното получава градски права по инициатива на Ирмгард. В периода 1554-66 г. замъкът отново служи за резиденция, след което запустява. През 1611 г. е обявен за необитаем. На 27 август 1814 г. Йохан Волфганг фон Гьоте се разхожда до Зоненберг, за да прекара там навечерието на 65-ия си рожден ден.

През 1826 г. на първия етаж на крепостта е създаден салон с кула. Той се превръща в малък краеведски музей, който сега се управлява от краеведското сдружение "Зоненберг".

Замъкът Зоненберг е основно реставриран за последен път в началото на XXI век.