Общинската кланица, построена през 1882-84 г. от строителния майстор Йоханес Лемке, започва работа на 6 април 1884 г. От 1900 г. железопътна линия свързва Лудвигсбанхоф с рампата за товарене в кланицата. Отделен коловоз води от новата централна гара до кланицата. Капацитетът на съоръжението е увеличаван влак след влак. През 1897/98 г. под ръководството на майстора строител Феликс Генцмер е построена зала за продажба на месо, през 1899 г. - хладилна камера и 36-метровата водна кула, а през 1899-1900 г. - месарски магазин и малка зала за пазар на добитък. През 1907 г. на горния етаж на хладилния склад е построена детска млечна кухня.

Днес водната кула е една от малкото забележителности на индустриалното наследство на Висбаден в центъра на града. Тук се е произвеждал лед, който е бил от съществено значение за запазване на свежестта на месото. На горните етажи е имало резервоар за топла вода, а в кулата е имало резервоари за студена вода с обща вместимост 240^{куб. м.} Електричеството за цялата система се е произвеждало от машини в съседната електроцентрала. Водната кула и малката зала на пазара за добитък оцеляват почти невредими след бомбардировките в края на Втората световна война. От друга страна, сградата на машините, котела и преохлаждащата инсталация е разрушена и впоследствие възстановена в опростен вид. Вратите на говедовъдната и кланичната фабрика във Висбаден са затворени през 1991/92 г. С изключение на две халета и водната кула, всички сгради са разрушени.

Днес водната кула се използва от културния център Schlachthof. Завършеният през 2010 г. мемориал на депортацията "Schlachthoframpe" напомня, че само през 1942 г. около 800 души са депортирани оттам в големите нацистки лагери за убийства на изток заради еврейския си произход.