Музеят във Висбаден е построен през 1911-20 г. като общински музей по план на архитект Теодор Фишер на Кайзерщрасе (днес Фридрих-Еберт-Алее 2). В съответствие с трите колекции, които е трябвало да се помещават, е създаден многоделен, почти симетричен сграден комплекс в стила на строгия неокласицизъм с основно крило на Friedrich-Ebert-Allee и две странични крила, прилежащи към него под прав ъгъл на изток, едно на север по Rheinstraße и едно по-късо на юг по Viktoria-Luise-Straße.

Основното крило се състои от две четириетажни, единадесетосни постройки с едноетажни двуколонни колонади отпред и свързваща централна сграда с открито стълбище, портик и куполообразен осмоъгълник. Долните помещения на картинната галерия са разположени на изток по въображаемата централна ос, определена от осмоъгълника и Wandelhalle. Тя е открита през октомври 1915 г. Сградите, фланкиращи централната сграда, заедно със страничните крила, са запазени за природонаучните колекции на Висбаденския музей (на север) и колекцията от антики на Насау (на юг). Те са отворени за посетители през юли 1920 г.

Препратките на Фишер към историческата архитектура са забележителни. Така например външният вид на осмоъгълника с релефи непосредствено под стрехите препраща към т.нар. кула на ветровете в Атина (I в. пр. Хр.), а интериорното решение - към Палатинската капела в Аахен (края на VIII в. сл. Хр.). От друга страна, функционалната концепция и организацията както на партерните планове, така и на външните фасади свидетелстват за модерна архитектурна концепция.

Оригиналната художествена украса на музея, проектирана от Фишер до последния детайл, е запазена в голяма степен. В реализацията ѝ са участвали многобройни художници. Скулпторът и художник Вилхелм Нида-Рюмелин (1876-1945 г.) например създава релефите в шпангоутите на прозоречните арки на приземния етаж и тези в осмоъгълника. Четирите фигури в нишите на първия етаж в осмоъгълника са дело на Арнолд Хенслер, а мозайките са по проекти на художника Макс Унолд (1885-1964), член на Мюнхенския нов сецесион. От някогашния богато декориран интериор, по-специално от фоайето и галерийните зали, които могат да бъдат проследени до Хана и Ханс Фолкер, е останало по-малко. Скулпторът Херман Хан (1868-1945) създава паметника на Гьоте, който от 1999 г. стои на долните стъпала на стълбището.

Реконструкцията и разширяването на музея, които се извършват от 1991 г., ще завършат с препроектиране на колонадите, входното пространство и преддверието, както и с преместване на паметника на Гьоте на първоначалното му място между двете централни колони на портика.