Паметникът на Гьоте пред портика на музея във Висбаден е създаден през 1919 г. от скулптора Херман Хан (1868-1942). Няколко години по-рано той създава модела на паметника на Гьоте (1912 г.) в Чикаго (САЩ).

Скулптурата изобразява поета Йохан Волфганг фон Гьоте, седнал в цял ръст над символичен облак, с тяло, увито в гънки плат в античен стил, с почти свободна горна част на тялото, в позата на Зевс, гръцкия баща на боговете. Бетин фон Арним вече е формулирала тази живописна идея около 1830 г. Гьоте, чиито черти на лицето са ясно разпознаваеми, държи орел в лявата си ръка.

Паметникът на Гьоте е изработен от полиран гранит от планината Фихтелгебирге - алюзия за геолога и минералога Гьоте. По време на курортните си престои във Висбаден през 1814 и 1815 г. Гьоте води кампания за създаването на музей и включването в него на уникалната природонаучна и художествена колекция на своя приятел, франкфуртския търговец и учен Йохан Исаак фон Гернинг. По този начин той се счита за инициатор на колекцията от старини в Насау. Думите на Гьоте вече предвещават характерното тристранно разделение на музея, открит през 1915 г., отразено в архитектурата на новата музейна сграда, на картинна галерия, природонаучен отдел и археологически отдел.

Паметникът на Гьоте предизвиква спорове от самото начало. През 1992 г. се налага той да бъде премахнат от мястото си пред входа на музея. Скулптурата прекарва две години, опакована в найлонови торби, във вътрешния двор на музея. След натиск от страна на обществеността паметникът е монтиран отново в ъгъла на тревата пред музея. Едва малко преди 250-ия рожден ден на поета през 1999 г. скулптурата на Гьоте може да заеме отново мястото си на постамента пред портика на музея, макар и вече малко по-ниско.