Роден на: 21 октомври 1865 г. в Pyritz (Pyrzyce, Полша)
умира: 16.1.1944 г. във Висбаден

Ханс Фолкер, роден като син на пастор в Померания, заминава да учи в Берлин през 1885 г. След две години в Кралското училище за изкуства и една година в Кралското висше училище за изобразително изкуство (Königliche akademische Hochschule für die bildenden Künste), от 1889 до 1891 г. той е ученик на норвежкия пейзажист Ханс Фредрик Гуде (1825-1903). В неговото ателие се запознава с Валтер Лайстиков (1865-1908), също магистър и съосновател на Берлинския сецесион през 1899 г. В Берлин Вьолер се запознава и с бъдещата си съпруга Йохана, родена Хиндерсин (1861 - 1958) от Щетин, която също е била студентка в Кралското училище по изкуствата в продължение на три години и впоследствие работи основно в областта на приложните изкуства. По-нататъшната кариера на Фьолер го отвежда в Мюнхен през 1894 г. и накрая във Висбаден през 1899 г., където той оказва значително влияние върху света на изкуството като уважаван "художник" до смъртта си.

Още през 1901 г. той е един от основателите на Висбаденското дружество за изящни изкуства, чиято основна задача е популяризирането на съвременното изкуство. Открива и училище по живопис на Шилерплац, което работи от около 1902 до 1908 г. След продължителен престой в Южна Африка през 1905/06 г. става член на художествения комитет, който организира "Първата голяма художествена изложба във Висбаден през 1909 г.". Заедно с визбаденските архитекти Фридрих Верц и Паул Хубер планира художествена галерия, която е построена в близост до новата централна железопътна гара. Проектира стъклена мозайка за преддверието и цялостното обзавеждане на дванадесет от 16-те зали. Той е представен и в самата изложба с няколко творби.

Следват още престижни поръчки от града до Първата световна война. И до днес са напълно запазени рисунките на траурната зала на южното гробище и преддверието на първия етаж на Кайзер-Фридрих-Бад (сега Кайзер-Фридрих-Терме), за чието цялостно интериорно оформление също отговаря той. Декоративният проект на Фьолер за касетирания таван и таванния фриз в читалнята на Хесенската държавна библиотека не е запазен, а в живописната украса на галерийните зали на Висбаденския музей са останали само основни работи. Докато впечатляващите голямоформатни фигурални композиции на запазената стенна украса напомнят за ар нуво и символизма, останалата част от обширното му живописно творчество - предимно пейзажи и натюрморти - отразява и ангажираността му със съвременните художествени течения импресионизъм и експресионизъм.

От 1919 г. Вьолер поддържа съвместно ателие с Едмунд Фабри, Йозеф Винецки и Ли Винецки-Торн (1867 - 1952) на Николасщрасе 17, сега Бахнхофщрасе 39, където дава и частни уроци по изкуство и занаяти.

След сливането на Wiesbadener Gesellschaft für bildende Kunst и Nassauischer Kunstverein e.V. през 1917 г., Völcker, който от 1905/06 г. редовно участва в изложбите на Kunstverein и организира успешната "Голяма изложба на изкуствата във Висбаден" по случай откриването на новия музей през 1915 г., е назначен за директор на изложбите в управителния съвет, в който членува дълги години, като за последно е заместник-председател от 1937 г. През 1940 г. сдружението го удостоява с изложба по случай 75-годишнината му, а в годината на смъртта му - с мемориална изложба.

Ханс Фьолер е погребан в Южното гробище. Картини от него се намират, наред с други, в Музея на Висбаден и в Градския музей на Висбаден.