Кайзер-Фридрих-Бад, днес Кайзер-Фридрих-Терме, е построен между 1910 и 1913 г. като общински център за къпане и спа по плановете на архитекта и градски архитект Аугуст О. Паули (роден през 1874 г.) на мястото на бившата баня Цум Адлер между Ланггасе и Кулинщрасе. Баните се захранват от извора Adler, който е собственост на града от 1900 г. и е вторият по важност от термалните извори във Висбаден с температура на водата около 64,6 градуса по Целзий. На входа на сега по-малкия, първоначално озеленен преддверие с площ 2000 кв. м, е стоял малък храм, в който изворът Adlerquelle е бълбукал на повърхността.

В услуга на поддържането на здравето и лечението намерението е било да се използват архитектурата и художественото оформление на Kaiser-Friedrich-Bad в стил ар нуво, за да се въздейства благоприятно върху благосъстоянието на хората чрез естетичен интериорен дизайн. Художникът и интериорен дизайнер Ханс Фолкер отговаря за планирането и частичната реализация на интериорния дизайн.

Общо девет релефа украсяват главната фасада със североизточно изложение. Трите в централния ризалит са дело на скулпторите Ернест (1879-1916 г.) и Уилям Охли (1883-1955 г.), а шестте на всяка от трите странични оси - на скулптора Вилхелм фон Хайдер (роден през 1882 г.).

Входът на сградата води към бившата касова стая, сега преддверие, което е умело украсено с керамика от Кралската майолична работилница в Кадинен в Източна Прусия (сега Кадни, Полша). Преддверието на първия етаж е с големи размери. Фриз от Völcker украсява горната трета от четирите стени, които са облицовани със светъл мрамор. Лайтмотивът на фигуралните композиции е "радостта от голото тяло и появата на сила, красота и жажда за живот" (Майер-Елбинг).

На приземния етаж първоначално са се помещавали инхалационни съоръжения, термални салони, съоръжение за кални бани и пясъчни бани, както и римско-ирландското отделение с руската парна баня. Имало е също така бани за тежко инвалидизирани и тежко болни лица. Освен мъжкото отделение, на първия етаж се е помещавал и така нареченият Fürstenbad, а на втория етаж се е намирало женското отделение.

Стаите и съоръженията за къпане в римско-ирландската секция са разположени от двете страни на закрития плувен басейн с басейн със студена вода с размери приблизително шест на дванадесет метра и термална баня с мехурчета, т.нар. див басейн. Над остъклената стенна облицовка, която е висока около пет метра, се появяват подобни на кариатиди мъжки и женски фигури, изрисувани върху тесни прозоречни колони, които поддържат корниза на тавана. Тези фигури, както и фреската от вътрешната страна на фасадата на залата, са дело на висбаденския художник Ернст Волф-Малм.

Комплексът е изграден по модела на древните термални бани. Две от оригиналните помещения с горещ въздух - тепидариумът (40-45 градуса по Целзий) и судаториумът (50-55 градуса по Целзий) - са облицовани с цветни глазирани плочки от работилницата на ученика на Хенри ван де Велде Йозеф Винек и са запазени в оригиналния си вид. Помещенията се отопляват с големи радиатори и, по подобие на римските термални бани, с хипокаусти - отоплителни камери, изградени под плочките, в които се вкарва пара. Парните бани са изградени по руски образец и са разширени.

След като през 1962 г. в сградата е преместена клиника и в резултат на това спа центърът е значително намален, през 1998/1999 г. той е обновен и разширен отново на стойност около четири милиона евро. Днес Кайзер-Фридрих-Терме предлага просторна зона за къпане и сауна с площ 1450 кв. м на приземния етаж и в сутерена, която включва санариум (55-60 градуса по Целзий), финландска сауна и каменна парна баня в допълнение към стаите с горещ въздух и руската парна баня. Има и стаи за разхлаждане и релаксация, лавакрум с басейн със студена вода, фригидариум, т.е. стая за свеж въздух, и съоръжение за тропически леден дъжд. Различни процедури като масажи, пясъчни вани, ориенталски расул, меки компреси и козметични процедури допълват офертата.

В останалите помещения на бившия Кайзер-Фридрих-Бад сега се помещават апартаменти, кабинети и фондация "Пешеходци".