Фишер, Теодор

Архитект, урбанист

Роден: 28.05.1862 г. в Швайнфурт

Умира: 25.12.1938 г. в Мюнхен

Фишер учи архитектура в Мюнхенския университет при Август и Фридрих фон Тирш в периода 1880-85 г.

В периода 1886-89 г. работи в кантората на Паул Валот в Берлин, а след това като архитект на свободна практика в Дрезден. В периода 1893-1901 г. е ръководител на новосъздаденото Бюро за разширяване на градската среда в Мюнхен и изготвя общ план за развитие, който е задължителен до 1939 г. В периода 1901-2008 г. работи като професор по проектиране на сгради и градоустройство в ТГ Щутгарт. През 1907 г. става съосновател и първи председател на Deutscher Werkbund. От 1909 до 28 г. е професор по архитектура и градоустройство в TH Мюнхен, като същевременно ръководи архитектурна практика в предградието Лайм, където живее до 1938 г.

Фишер се вдъхновява от историзма и ар нуво, но се ориентира конкретно към местните условия. През 1907-12 г. по негови планове е построен Хесенският държавен музей в Касел, а през 1909-13 г. - сградата на изкуството на Шлосплац в Щутгарт.

През 1911 г. на Фишер са възложени плановете за музея във Висбаден. Сградата на музея, открита през 1915 г., е проектирана от Фишер като отражение на буржоазното отношение към класическото образование. Паметникът на Гьоте, който той вече е планирал пред входа, обобщава тези идеи.

В допълнение към представителните строителни задачи Фишер се занимава и с въпроса за подходящи условия за живот. През 1911 г. той създава комфортно обзаведени терасовидни жилищни комплекси в Мюнхен-Лайм, които са предназначени за по-широки слоеве от населението. Това е последвано през 1919-30 г. от жилищния комплекс "Alte Haide" в северната част на Мюнхен - първият терасовиден жилищен комплекс. Важни късни работи са протестантската църква в Планег през 1926 г. и домът за самотни хора във Вестенд в Мюнхен през 1927 г.

Сред учениците на Фишер са архитекти, оказали влияние през XX век, като Ерих Менделсон, Бруно Таут и Ернст Май.