Делкенхайм се развива върху плодородна льосова почва в подножието на реките Майн и Таунус в близост до "каменния път", построен от римляните на издигнатото дъно на долината, заобиколено от потока Викербах. Следите от предхристиянско селище датират от неолита. През 1998 г. е открит гроб на мъж, погребан като християнин от франкския период. Името на местността също подсказва, че селището Делкенхайм е основано през франкския период между около 600 и 900 г. "Вила Делкилнхайм" се споменава за първи път във феодалните регистри на Епщайн около 1200 г. и с "Годефридус де Делкилнхайм" през април 1204 г. Делкинхайм е било най-важното село във владенията на Епщайн. Това може да се види от данъците и налозите, които епщайнци получават от Делкенхайм през 1479 г., чиято стойност е посочена като 80 фл. годишно. Епщайнерите назначавали кмета в Делкенхайм, който е засвидетелстван за първи път през 1303 г., и упражнявали местния байряк. Мехтилдсхаузен, центърът на владетелските права на тази благородническа фамилия и седалище на стария съд, се е намирал в окръг Делкенхайм. Издигането на Делкенхайм в град на 4 декември 1320 г. от крал Лудвиг Баварски също е свързано с Епщайн - кралят се отблагодарява за услугите, които Готфрид IV му е оказал в спора му с граф Герлах цу Насау. Предоставянето на градски привилегии обаче няма по-нататъшни последици - Делкенхайм не се превръща в нещо повече от долинна община. Делкенхайм е въвлечен и в спора между господарите на Епщайн и графовете на Насау, които претендират за двореца Мехтилдсхаузен като имперски лен за себе си, и е подпален през ноември 1417 г.

Епщайните поддържат дворец в Делкенхайм, в който се помещава и затвор; мелницата, спомената за първи път през 1303 г. и 1310 г., така наречената Erbleihmühle, също е дворец. Освен господарите на Епщайн в Делкенхайм са имали имения и множество църковни институции, по-специално манастири и манастири в Майнц. Абатство Кларентал е притежавало земи в района на Делкенхайм, а абатство Арнсберг във Веттерау е имало манастирско стопанство. Делкенхайм е принадлежал към така наречения Ландхен и през 1492 г. е продаден заедно с него на Ландграфство Хесен. По това време Делкенхайм е укрепен с "доста ровове и огради". Крепостна стена в Delkenheim се споменава още през 1438 г. През 1568 г. Делкенхайм преминава към Хесен-Марбург, през 1604 г. - към Хесен-Касел, а през 1627 г. - към Хесен-Дармщат. Селото попада в Насау с императорската депутация от 1803 г.

Енорийската църква на Делкенхайм е спомената за първи път през 1299 г. Господата от Епщайн запазват правото си да определят енорията дори след продажбата на Делкенхайм на ландграфовете на Хесен. В резултат на това първият лютерански пастор, назначен от Филип Великолепни, е изгонен от Делкенхайм около 1530 г., тъй като по това време граф Еберхард IV все още се придържа към старата вяра. През 1773 г. е положен основният камък на масивното настоятелство, което съществува и до днес. Църквата в Делкенхайм е еднокорабна готическа църква с билна кула; хорът е малко по-стар от наоса. Тя е разрушена през 1893 г. На 12 септември 1894 г. е осветена новата протестантска църква, така нареченият Ländchesdom, дело на архитекта Лудвиг Хофман от Херборн. През Средновековието и ранното съвремие за местната администрация и юрисдикция отговарят кмет, назначаван от господарите на Епщайн, и няколко старейшини. Запазен е съдебен печат от 1686 г.

Има данни за еврейски жители от 1575 г. насам: През тази година "Гьотцел Юде цу Делкенхайм" е трябвало да отговаря за действията си в съдебен процес на Имперската камара. През 1746 г. се споменава евреинът покровител Исаак цу Делкенхайм, а през 1764 г. - и Десел, неговият син. През 1811 г. Хейум Самуел от Делкенхайм подава молба за анулиране на дълговете си към железницата в Михелсбах. През 1859-79 г. в документите се споменава за "синагога" в Делкенхайм. През 2007 г. в частна къща са открити многобройни документи от еврейското семейство на търговец на зърно от около 1800 г.

През 1605 г. в Делкенхайм за първи път се споменава учител. През 1618 г. до църквата е построено училище. Учителят, който изпълнявал и функцията на звънар, получавал основно заплащане в натура. В началото на XIX в. броят на учениците нараства до 70, поради което през 1819 г. общината придобива жилищна сграда и я преустройва в училищна. През 1848 г. Вилхелм Диц, дядо на местния поет Рудолф Диц, заема учителското място в Делкенхайм. В периода 1962-1969 г. е построено училището "Карл Гьортнер" и още една нова училищна сграда с 21 класа, физкултурен салон и спортни съоръжения. През 1974 г. е построено читалище, а в жилищния квартал Wiesengrund е построена католическа църква с читалище.

През 1457 г. в Делкенхайм е имало 32 къщи. Малко преди Тридесетгодишната война са преброени 64 домакинства, а след края ѝ през 1637 г. броят им е намалял до 13. През 1707 г. в Делкенхайм живеят 66 семейства, 6 байрака и двама евреи. В края на века броят на жителите е посочен като 523. В резултат на Наполеоновите войни и окупацията от руските войски, в началото на XIX в. той отново леко намалява и е около 500 през 1803 г. През 1852 г. в Делкенхайм живеят 645 души, а през 1910 г. - малко под 1000 жители. Виното от Делкенхайм, което по качество се равнява на виното от Хоххайм и Рауентал, се споменава още във феодалния регистър на Епщайн от 1290 г. В по-ранни времена лозарският район е бил много по-голям от днешния; през 1457 г. Готфрид VII фон Епщайн обявява за свои 17 ½ акра лозя в Делкенхайм; тази площ се споменава и при продажбата на земята през 1492 г. След Тридесетгодишната война обаче половината от нея е използвана като земеделска земя, а от 1693 г. - цялата. През 1775 г. в района на Делкенхайм все още имало 65 ½ акра лозя. Поради нарастващото население те са намалени в полза на обработваемата земя до едва 16 декара преди Първата световна война и до 1,5 хектара през 2000 г. През 1775 г. селото се състои от църква, училище, викариат, 80 селски и 4 енорийски къщи, мелница и 57 стопански сгради. 83 семейства с 314 души, включително 11 помощници и 25 слугини, обработват 1653 декара обработваема земя, 65 1/2 декара лозя и 262 декара ливади. До Първата световна война земеделието е основният източник на доходи.

Фундаментална структурна промяна, съчетана с бързо нарастване на населението, настъпва едва през 50-те години на ХХ век. През 1957 г. община Делкенхайм вече има 1463 жители, а през 1987 г. - 5517. През 2016 г. в Делкенхайм живеят около 5000 души. През 1959 г. е въведена в експлоатация централна водоснабдителна система и са определени терени за строителство в голям мащаб. На 1 януари 1977 г. Делкенхайм е включен в състава на Висбаден.