Групата "Хигия", първоначално поставена през 1850 г. в близост до фонтана "Кохбрунен", се смята за най-ранния пример за изкуство на обществени места във Висбаден. Скулптурата на женска фигура, която черпи вода, създадена от Арнолд Хенслер през 1932 г. за площадките "Райзингер" и "Херберт" на централната железопътна гара, е първото самостоятелно произведение на изкуството, създадено за обществените пространства на Висбаден без митологична или историческа препратка.

Терминът "изкуство в публични пространства" включва не само артистични проекти в градски пространства на открито, но и изкуство в сгради и свързани с тях съоръжения. Законът "Изкуство в строителството", приет през 1950 г., предвижда 2% от сумата за строителство да се изразходва за изкуство във федералните строителни проекти, а по-късно и на държавно и общинско ниво (Директива К7). Според теоретичния подход произведенията на изкуството трябва да служат за украсяване на архитектурата и градския живот или да привличат населението под формата на мемориали и паметници, като принос към дискусията, като "осветител". "Конят", създаден от щутгартския скулптор Фриц фон Грайвениц пред Федералната статистическа служба през 1955 г., е първото произведение на изкуството, което по този начин намира своето място в обществената сфера на Висбаден. Изкуството в обществените пространства се еманципира към края на 50-те години на ХХ век, особено чрез абстрактния си формален език. Според един лозунг от 60-те години изкуството трябва да напусне пространството, отредено за него в музеите, и да се срещне с публиката там, където тя се намира: на улиците, площадите и в парковете. Красива творба от този период е скулптурата "Фанал на младостта" (Fanal der Jugend) на Егон Алтдорф, която е поставена през 1962 г. в гимназията на Мосбахер Берг. Тази свободно стояща скулптура е новост в немската скулптура по отношение на използвания материал - мед, а формалният ѝ език е пример за немската скулптура, която тъкмо наваксва с международното развитие.

През следващите години общественото изкуство все повече губи своята независимост и понякога служи само за украса на все по-монотонната архитектура. Абстрактният визуален език вече не можеше да бъде разчетен от необучения наблюдател. Пример за това е "Raumzeichen mit Platzartikulation" на Ото Херберт Хайек от 1976 г., скулптура от неръждаема стомана, издигната във вътрешния двор на комплекса "Галатея" в Бибрих, която възприема шестоъгълното разположение на площадната архитектура и се опитва да акцентира върху центъра, но изглежда също толкова хладна и недостъпна, колкото и самият площад.

От 60-те години на миналия век насам обаче постепенно започва да се осъзнава, че изкуството може да прави нещо повече от това да украсява незначителна архитектура. В резултат на това съвременното изкуство преодолява липсата на контекст или място. Художниците се стремяха да включат заобикалящото пространство и неговите особености в създаването на творбата, за да постигнат ново преживяване на работата и мястото. Например голямата скулптура "Комуникация" на Волф Шпитцер, издигната през 1987 г. пред бившия телекомуникационен офис във Висбаден на улица Konrad-Adenauer-Ring, символизира обмена на информация.

През 80-те години на ХХ в. изкуството в обществените пространства се характеризира значително с разширяване на понятието за изкуство. Според Йозеф Бойс хората се превръщат в художници чрез своите действия, оформяйки своята среда и общество. Базалтовият камък от най-известния художествен проект на Бойс "7000 дъба" на documenta 7 в Касел е донесен във Висбаден благодарение на всеотдайните усилия на един клас по изкуства в училище "Мартин Ниймьолер". Скулптурата "Екологично равновесие" на Габриел Сейшас от 1999 г. в центъра за обслужване на Nassauische Sparkasse на Karl-Bosch-Straße 19 е символ на политически ангажирано изкуство: португалският скулптор поставя куполно блокче от издялан мрамор върху тънък прът от неръждаема стомана по такъв начин, че изглежда, че то се носи в идеално равновесие. Ако обаче докоснете камъка, той веднага започва да вибрира и може - така гласи идеята - лесно да загуби равновесие.

Докато преди изкуството в обществените пространства е било насочено по-скоро към пасивните зрители, към края на XX в. от тях все по-често се изисква да поемат активна роля. Така например всеки гражданин може да кандидатства за куратор в "най-малкия музей в света" на Фройденберг и да създаде своя собствена изложба. Единственото условие е обектите да са достатъчно малки, за да се поберат в съществуващите кутии/кутии за презентации, тъй като изкуството на Butterblumenweg може да се разглежда само отвън през прозорчета.

За да бъде изкуството в обществените пространства вълнуващо и значимо за неспециалистите, то трябва да съответства на света на опита на всеки. Един вълнуващ пример е инсталацията "Тежък багаж" на художника Андреас фон Вайцзекер, реализирана през 2006 г. на предгаровия площад на гарата. Чугунените форми за куфари привличат минувачите по различни начини. Предизвикват се асоциации за сбогуване, копнеж по далечни места, но също и спомени за опасностите, които крие изоставеният багаж на обществени места - така съвременното изкуство на обществени места се превръща в огледало на собствените преживявания.