Altdorf, Egon Arnold Hubert

Роден: 4 април 1922 г. в Трептов ан дер Рега (Тжебиатов, Полша)
умира: 13 май 2008 г. във Висбаден

Егон Алтдорф прекарва само първите няколко години от детството си в Източна Померания, тъй като семейството се премества в Берлин през 1924 г. След като завършва гимназия през 1941 г., той участва във Втората световна война като войник в Сицилия и Африка и е държан като американски военнопленник в продължение на три години. След освобождаването си през 1946 г. се установява във Висбаден. През 1954 г. се жени за англичанката Даяна Каутли Уилсън, от която има син. Бракът завършва с развод през 1959 г. и Диана Алтдорф се връща в Англия със сина им Дориан. До смъртта си Алтдорф живее във Висбаден, от 1968 г. в къщата на Фрезениусщрасе 17.

След като първоначално работи като журналист за Wiesbadener Kurier във Висбаден, той учи от 1947 до 1949 г. във Werkkunstschule Wiesbaden при Фридрих Роланд Вацка (роден 1906 г.), а след това до 1952 г. в Staatliche Bau- und Kunstschule Mainz при скулптора Еми Рьодер (1890-1971), който преподава там от 1950 до 1953 г. Нейното влияние е от решаващо значение за развитието на Алтдорф. Въз основа на "нейните силно стилизирани, но фигуративни скулптури, Алтдорф развива ясен абстрактен формален език". (Lewalter)

В началото на кариерата си първоначално създава големи цветни дърворезби. През 1950 г. дърворезбата му "Bonifatiuskirche mit Tauben" (Църквата "Св. Бонифаций" с гълъби) печели първа награда в категорията за графика на конкурс, организиран от град Висбаден на тема "Изгледи от града". Но още през 1952 г. той участва в световния конкурс за скулптура, организиран от Института за съвременни изкуства в Лондон, за "Паметник на неизвестния политически затворник". Макетите на участващите германски и швейцарски художници са представени през януари 1953 г. в Haus am Waldsee, Западен Берлин. Сред тримата германски победители Алтдорф получава наградата на Берлинския сенат, която му позволява да пътува до Лондон, където избраните от цял свят модели са показани в галерия "Тейт" през март и април. Тук той се запознава със скулпторите Хенри Мур и Лин Чадуик, които също участват в изложбата. Изложбата му дава и идеалната възможност да се запознае със съвременната международна скулптура. През май същата година той получава стипендия от "Kulturkreis der deutschen Wirtschaft im Bundesverband der Deutschen Industrie (BDI) e. V." в Дуисбург.

През ноември 1955 г. участва в специалната изложба "Kunst am Bau" на "Neue Darmstädter Sezession" в Mathildenhöhe в Дармщат, а през 1957 г. показва творбата си "Wächter der Gestirne" в Париж (Pavillon de Marsan, Louvre) по повод "Биенале 57" на тема "Jeune Peinture - Jeune Sculpture". През 1964 г. и 1971 г. печели първа награда на конкурси за скулптура в Елтвил ам Рейн. Многобройните учебни пътувания до други европейски страни водят до интензивни срещи с художници като Макс Ернст и Антони Тапиес.

Във Висбаден Алтдорф създава няколко творби за обществени институции. През 1953 г. той създава мемориала на мястото на разрушената през 1938 г. синагога на Михелсберг - почти триметрова стела от базалтова лава с издълбан надпис "Любовта е съвестта на света". През 1955 г. създава релефа "Гений", издълбан в черупчест варовик, за училището "Хелене Ланге", а от 1960 до 1962 г. - абстрактната метална скулптура "Фанал на младостта" (Fanal der Jugend), изработена от мед, за гимназията на Мосбахер Берг.

През 60-те години на ХХ в. Алтдорф, който "се характеризира с дълбока междуконфесионална религиозност" (Groß-Vicente, стр.12), се заема с цялостния интериорен дизайн на новата синагога, който завършва едва през 1983 г. Интензивно светещите стени и прозорци, проектирани от цветно стъкло, които разказват историята на народа на Израел, се считат за най-важната му работа заедно с останалото обзавеждане. След смъртта на Алтдорф през август 2008 г. в градината на къщата на Фрезениусщрасе 17 е открита скулптурата "Криле на пътеките", изработена от тръби от неръждаема стомана.

Алтдорф е член на групата на художниците "50", а през 1955 г. е един от основателите на Berufsverband Bildender Künstlerinnen und Künstler Wiesbaden(BBK Wiesbaden e. V.). В продължение на тридесет години преподава и като лектор във Volkshochschule Wiesbaden e. V. В допълнение към работата си като визуален артист той създава и четири стихосбирки, сред които "Kreis der 7 Tore" (1995) и "Weg und Stern" (2000). Твърди се, че Алтдорф се е описвал като "поет на любовта", "чист поет". (WT 30.4.2002)

Егон Алтдорф е погребан в гробището Südfriedhof във Висбаден.