Семейството на писателя Франц Хелд (Херцфелд) живее в Швейцария от 1895 г., а след това в Айген близо до Залцбург, тъй като бащата е осъден на затвор за богохулство. Родителите му изчезват през 1899 г. и децата са настанени в приемно семейство. През 1905 г. Хелене Хойс, сестра на майка им, взема Виланд и Хелмут да живеят при нея във Висбаден. Хелмут започва чиракуване в книжарницата на съпруга ѝ Хайнрих Хойс, а Виланд посещава гимназия тук. Братята са настанени в пансион и Виланд израства в дванадесет различни приемни семейства.

И двамата започват да пишат поезия и да изучават автори като Жан Пол и Новалис. Художникът Херман Буфие, ръководител на общинското училище по рисуване и моделиране, забелязва таланта на Хелмут и му дава уроци. Това обаче не е достатъчно за него и той заминава тайно за Мюнхен, където през 1908-11 г. учи в Училището за изкуства и занаяти.

Виланд кореспондира с поетесата Елзе Ласкер-Шюлер и публикува първите си текстове в списание "Die Aktion". На 12 август 1914 г. завършва гимназия и се записва доброволец като медик.

Двамата братя отиват в Берлин и влизат в контакт с политически ангажирани художници и писатели. През 1916 г. заедно с месечното списание "Neue Jugend" те излизат на публични места, за да се противопоставят активно на войната. Тук те отпечатват романа на Елзе Ласкер-Шюлер "Der Malik", чието заглавие приемат за своето издателство "Malik", което основават през 1917 г. Публикуването на опозиционна литература, политически писания и портфейли на Георг Грос многократно води до конфликти със съдебната власт. Виланд се грижи за издателския бизнес, а Хелмут, който нарича себе си Джон Хартфийлд в знак на протест срещу антибританския национализъм в Германия, проектира корици на книги и графики. В края на 1918/19 г. братята Херцфелд и Георг Грош се присъединяват към новооснованата Германска комунистическа партия. През 1920 г. тримата се появяват на "Първия международен панаир на дада" в Берлин. В книгата си "Tragigrotesken der Nacht: Träume" (1920 г.) Херцфелд описва и сънища, свързани с Висбаден, като споменава Биерщадт и Кларентал. Херцфелд работи като сценограф и през 1930 г. става сътрудник на "Arbeiter-Illustrierten-Zeitung", в който до 1938 г. се появяват неговите политически фотомонтажи.

През 1933 г. братята бягат в Прага, където Виланд Херцфелде продължава издателската си дейност с произведения на Иля Еренбург и Бертолт Брехт. През 1938 г. те бягат в Лондон, където остава Хеърфийлд, а Херцфелде емигрира в Ню Йорк. През 1949 г. Херцфелде става професор по литература в Лайпцигския университет, където заминава и Хеърфийлд.

И двамата братя работят за издателства, театри и организации в ГДР, а по-късно се преместват в Берлин. Виланд Херцфелде пише стихове, есета и разкази, включително мемоарната книга "Immergrün. Merkwürdige Erlebnisse und Erfahrungen eines fröhlichen Waisenknaben" (1949 г., разширен през 1968 г.), в който подробно описва формиращото си време във Висбаден.

От 1995 г. във Висбаден има паметник в памет на братята Херцфелд(HerzfeldMemorialMemorial).