През лятото на 1960 г. градският съвет решава да построи три големи жилищни квартала в Бибрихер Паркфелд, Дотцхаймер Шелменграбен и Кларентал, където условията за придобиване на необходимата земя са особено благоприятни, тъй като по-голямата част от земята принадлежи на Централния учебен фонд на Насау. Спонсори на проекта трябваше да бъдат Nassauische Heimstätte и самият град чрез своите сдружения с нестопанска цел за жилищно строителство.

На 11 ноември 1960 г. на урбаниста Ернст Май е възложено да изготви план за застрояване на жилищен комплекс с около 4000 жилища за около 14 000 жители (70 жилища на хектар). Топографските условия налагат терасиране на терена. Жилищните сгради е трябвало да се издигнат на много издължени групи, успоредни на височинните слоеве, което е довело до известно стъпаловидно застрояване. Освен това са били планирани кули и около 2 × 200 самостоятелни къщи. Общата стойност на проекта е оценена на 62 милиона германски марки, от които 42 милиона германски марки са поети от град Висбаден. Церемонията по полагането на основния камък се състоя на 11 септември 1964 г. в присъствието на министъра на вътрешните работи на Хесен Хайнрих Шнайдер и кмета Георг Бух.

За първи път къщите са построени по сглобяеми методи, което означава, че времето за изграждане на една жилищна единица може да бъде намалено от 18 месеца на четири. След по-малко от година и половина първите къщи са завършени. Първите наематели могат да се настанят на 26 февруари 1966 г. Пристройката е завършена през 1971 г. Следва строителството на училища (Geschwister-Scholl-Schule, Oberstufengymnasium West, а от 1989 г. - Carl-von-Ossietzky-Schule Gymnasien) и църкви. Признаването му за независим район със собствен местен съвет през септември 1970 г. спомага за създаването на чувство за принадлежност.