През 1949 г., по случай 200-годишнината от рождението на Гьоте, в Таунушотел е основано Гьотевото дружество.Целта на дружеството е да отговори на изискванията на строгата наука. Отдадено на идеала за хуманизъм, Гьотевото общество имало за цел да дефинира ръководни идеи и да култивира духовни ценности с цел да се противопостави на екстернализма и разпространението на материализма.

То насърчаваше оживения диалог с Гьоте като изключителен европеец и гражданин на света и се стремеше да насърчава връзките и познанията за Гьоте и неговото творчество чрез лекции и рецитали. Бяха поканени важни лектори, които да говорят по основни теми. При такова многообразие от гласове привлекателността на Гьотевото общество се засилваше и от намерението му да инициира оживен диалог със заинтересованите страни. При съставянето на програмата беше обърнато внимание да се изберат теми и авторитети, които все още не са разглеждани другаде. След лекциите имаше възможност за общуване. В този контекст се разгръща инициативата "Членове говорят с членове", практикувана от председателите Валтер Феликс Мюлер (до 1965 г.) и Алберт Шефер (до 1974 г.) и продължена, когато председателството поема Александър Хилдебранд (1974-2006 г.).

Началната фаза на програмата на Гьотевото общество включва и известна доза гражданско образование. В живота на Гьоте има достатъчно индикации за това. Впоследствие на преден план изпъкват житейски и културни въпроси от по-общ характер: "Човекът и истината" (Йозеф Пипер), "Духовната криза на настоящето и философията"(Хелмут Плеснер) или "Съзерцателната сила на съждението на Гьоте" (Хуго Кюкелхаус). Особено добре бяха приети поредиците от лекции по ключови теми, като например "Религията на Гьоте в контекста на идеята за Бога на Запад" или "Гьоте и неговите велики съвременници", следващи концепцията на Гьоте за световната литература.

В допълнение към рециталите от произведения на Гьоте, изпълнявани от известни актриси и актьори (Мариане Хоппе, Вил Квадфлиг), и цикъла "Гьоте в песни", поетичните четения се радват на сериозна популярност, първоначално като матинета в Kleines Haus на Hessisches Staatstheater Wiesbaden, а през последните няколко десетилетия - във вила Клементина, където Гьотевото общество става предшественик на днешния Literaturhaus. Така се продължава традицията на "Литературното общество" от 20-те години на ХХ век, когато там могат да се преживеят Томас Ман, Стефан Цвайг, Курт Тухолски, Херман Граф Кайзерлинг, Алфонс Паке и Арнолд Цвайг. Сега сред авторите са Едзард Шапер, Ерих Носак, Бернард фон Брентано, Гюнтер Айх, Алфред Андерш, Мари Луиз Кашниц, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц и Волфганг Хилдесхаймер.

През 70-те години на миналия век вниманието към текущите изследвания е още по-силно. Въвеждат се изследвания на емиграцията, които привличат особено много по-младите членове, както и теми като "Тенденции в съвременната литература" или "Какво е модерен роман?". Във фокуса на интерпретацията се превърнаха отделни творби на Гьоте, понякога дори отделно стихотворение. Пресата отбеляза нарастващия брой на жените сред докладчиците, а поетесата Илзе Айхингер и преводачката на Пруст Ева Решел-Мертенс бяха изрично отличени на страниците на вестника.

Основният акцент продължава да бъде върху програмата с цялостна структура на цикъла. Творчеството на Гьоте беше интерпретирано от гледна точка на различни дисциплини, например в лекциите "Гьоте и музиката", "Гьоте и математиката", "Гьоте и медицината" и др. Изследван бе и образът на Гьоте в други европейски страни, като оттам пътуваха най-добрите познавачи, многократно остракирани някога и изгнаници. Заслужават да се отбележат и културните и художествено-историческите екскурзии до местата, където са живели Гьоте и други поети и художници, напр. посещенията на оригинално запазените шкафове на Гьоте в къщата на Брентано в Острич-Винкел. Винаги в центъра: Гьоте като неизчерпаема тема.