Помещения на Dern
Обектът Dern се простира покрай улица Friedrichstrasse между Marktstrasse и De-Laspée-Strasse. Отзад граничи с новото кметство и църквата Маркткирхе, а отстрани - с жилищни и търговски сгради.
През 1868 г. град Висбаден купува сградата Koppensteiner Hof на Marktplatz 18 от наследниците на главния лесничей Карл-Райнхард Дерн, за да създаде там кметството. Зад него се намират обширните градини Копенщайн - останки от величествените градини от епохата на Насау. Още от 70-те години на XIX в. има планове за застрояване на мястото на Дерн. Планът на Бауратс Лемке да построи нов театър на мястото на Dern обаче среща съпротива и новият театър е построен в съседство с колонадата. Професор Георг фон Хауберисер, архитектът на новото кметство, препоръчва построяването на пазарна зала. Този проект е отхвърлен през април 1894 г. Градоустройственият служител Феликс Генцмер представя няколко плана за оформяне на пазарния площад, а също и за "развитието на вътрешния градски център" в неговата цялост, от които този за изграждането на пазарната зала е окончателно одобрен през 1898 г. Нереализираните проекти от предпоследното десетилетие на века са подобни на тези от края на ХХ век: пазарна зала, музей, редица къщи. Обектът в Дерн предоставял достатъчно материал за карнавални речи и сатирични материали. Предложено е и изграждането на спа център на Кнайп. Къщите на Фридрихщрасе са частично разрушени по време на Втората световна война и частично съборени през 60-те години. По това време бащите на града са имали предвид пететажен многоетажен паркинг. Самото място е използвано като паркинг с бензиностанция до 90-те години на ХХ век.
През следващите години идеите включват висок офис блок - проектиран от професор Ернст Май - хотел, градски музей, училище по изкуствата и музикално училище. В началото на 90-те години плановете достигат по-сериозен етап. През лятото на 1993 г. е пуснат в експлоатация не толкова спорен подземен паркинг. Това обаче е било предварително решение: Засаждането на растения, многократно искано от гражданите в анкетите, е било възможно само в периферните зони поради почти несъществуващия вече хумусен слой. В конкурса, организиран от град Висбаден, печели проектът на хамбургското архитектурно бюро на професор Петер Швегер, който по същество предвижда изграждането на училище по изкуствата и музикално училище и предизвиква разгорещени дебати.
Писателят от Висбаден, а по-късно и общински съветник Михаел фон Позер, заедно със съмишленици организира инициатива за гражданска петиция. Тогавашният кмет Ахим Екснер изиграва водеща роля в контраинициативата "За" в полза на застрояването на терена на Дерн според плановете на Швегер. На 11 декември 1994 г. 57 551 граждани - 85 % от подадените гласове - в крайна сметка гласуват против решението на градските съветници, което налага отказ от плановете за застрояване. Градският съвет възстановил обекта в сегашното му състояние. Възстановена е старата пазарна зона с пазарната изба и е издигната сграда с кафене. На мястото се провежда седмичният пазар на Висбаден в сряда и събота. Той предлага място за различни събития на открито, включително Седмицата на виното в Рейнгау през август.
Литература
Forßbohm, Brigitte: Любимото проблемно дете на Висбаден: Dernsche Gelände. В: Wiesbaden on foot [стр. 70 и сл.].
Müller-Werth, Herbert: Geschichte und Kommunalpolitik der Stadt Wiesbaden unter besonderer Berücksichtigung der letzten 150 Jahre, Wiesbaden 1963 [p. 104 f.].