До края на Средновековието изхвърлянето на отпадъци се е ограничавало до извозването на най-едрите отпадъци. Имало е оплаквания за неприятни миризми от отпадните води, които са били отвеждани от баните в реките Warmen или Mühlbach по открити канали. Нерядко съседите са издигали над тях канализационни къщи и са изхвърляли отпадъците в тях. Затова от XVII в. нататък гражданите трябвало да "почистват" потока веднъж годишно.

Властите започват да обръщат повече внимание на поддържането на чистотата на улиците и площадите едва след като Висбаден става административен център и седалище на правителството през 1744 г. През 1770 г. новосъздадената полицейска депутация издава "Заповед за почистване на улиците", в която се посочва, че всички улици и площади трябва да се почистват два пъти седмично. Така наречените Priväts е трябвало да бъдат изпразвани и изнасяни преди разсъмване поради непоносимата миризма. През летните месеци всички улици трябваше да се пръскат с вода два пъти дневно, за да се свали прахът.

Ежедневното метене е въведено през 1813 г. От средата на 50-те години на XIX в. десет до дванадесет дневни работници събирали изпражненията на тежкотоварните животни в малка каруца до вечерта. От 1854 г. се полагат усилия за предоставяне на концесия на изпълнител, който да почиства стъпалата с помощта на помпи, без да причинява неприятни миризми. Плановете се провалят, тъй като не е възможно да се постигне съгласие за подходящо място за изхвърляне на отпадъците. Градският съвет не пожелал да отговори на искането на правителството да поеме канализацията на града за своя сметка. През 1877 г. за метенето и изсипването са били наети средно 30 работници. По времето на кмета Карл Бернхард фон Ибел екипът за метене е увеличен на 100 души. Те започват да почистват и през нощта пътните платна на главните пътища. През следващите години почистването на улиците и извозването на отпадъците се извършва както от обществени, така и от частни фирми.

Липсата на координация довела до сериозни проблеми и хигиенни проблеми. За да се противодейства на тази опасност за бързо разрастващия се град, в края на XIX в. публичният сектор поема тези задачи. След 1912 г. събирането на отпадъци отново е приватизирано. Около десетина камиона с конски впряг се грижат за извозването на контейнерите за отпадъци.

В средата на 20-те години на ХХ век събирането на отпадъци се извършва с моторни превозни средства. Таксите за изхвърляне на битови отпадъци по онова време са били между 1,5 и 5 % от стойността на наема в зависимост от размера на имота. Жилищата с наемна стойност под 300 марки са били освободени от таксите. До 1900 г. отпадъците са били само грубо сортирани на стъкло, консервни кутии и счупено стъкло. На няколко километра от града са се изхвърляли нерециклируеми отпадъци, а биоразградимите материали са се предавали на селското стопанство. Тъй като този процес се оказва все по-непрактичен поради нарастването на населението, през 1906 г. е построена инсталация за изгаряне на отпадъци. В нея в доменната пещ могат да се изгарят до 18 тона на ден.

Градът е разделен на райони за метене, от които например през 1955 г. шест се почистват ежедневно, а в центъра на града с курортния район улиците се метат два до три пъти дневно. През 1967 г. градът пуска в експлоатация инсталация за раздробяване на отпадъци, която е призната от експерти в цял свят. През 70-те години на миналия век за почистването на улиците и изхвърлянето на отпадъците са наети около 500 души. През 1997 г. изхвърлянето на отпадъци и почистването на улиците са прехвърлени на ELW, новосъздаденото вътрешно дружество на града, което отговаря и за канализационната система на Висбаден и днес (2014 г.) има над 700 служители.