В края на XIX век членовете на основаното през 1841 г. дружество "Wiesbadener Männergesangverein" решават да построят собствен клуб. Благодарение на щедрата финансова подкрепа на Хайнрих Алберт е придобит имотът на улица Швалбахерщрасе 51. Основният камък на сградата е положен на 12 май 1906 г. под ръководството на архитектите Lücke и Euler & Bergen. В архитектурно отношение елегантно извитите форми в стил ар нуво са съчетани с романски образи. Съществуват и отделни барокови и антични архитектурни елементи. Релефът във фасадата от пясъчник е особено забележителен. Освен сцени от операта на Рихард Вагнер за войната на певците в замъка Вартбург, на него са изобразени Франц Манщадт, тогава имперски придворен диригент в Новия кралски придворен театър (по-късно Хесенски държавен театър във Висбаден), както и четирима певци от асоциацията.

След седеммесечно строителство клубът е открит на 9 декември 1906 г. с бляскава церемония. Името е избрано в памет на легендарния певчески конкурс в замъка Вартбург в Тюрингия през 1206 г. През следващите години хоровото дружество, а заедно с него и клубната сграда и ресторантът на приземния етаж преживяват своя разцвет. Балната зала с площ 400 кв. м винаги е била пълна по време на многобройните концерти, а певците са получили няколко престижни награди. Въпреки това ниските членски вноски не са достатъчни, за да покрият нарасналите разходи за сградата.

Избухването на Първата световна война допълнително влошава положението на сдружението, така че съществуването му може да бъде осигурено само чрез участието на "Rheinische Weingesellschaft". По време на войната броят на пищните тържества рязко намалява. Вместо това еврейската общност провежда службите си във Вартбург, тъй като помещенията му са превърнати във военни болници. Следвоенният период започва във Висбаден с митинг, организиран от Густав Рауте, социалдемократ, член на Райхстага. Тъй като профсъюзният център е сравнително малък, събитието, на което кайзерът и неговата военна политика са остро осъдени, се повтаря във Вартбург.

В резултат на френската окупация и влошеното финансово положение, причинено от икономическата криза, ресторантът във Вартбург трябва да затвори. Липсата на наем и инфлацията нанасят тежък удар на хоровото дружество. През 1923 г. то трябва да продаде клубната си сграда на пивоварната "Хенингер". До идването на националсоциалистите на власт помещенията са заети от Wiesbadener Volks- und Bildungsverein и културните организации на работническото движение. По време на Третия райх в приземния етаж отново се премества ресторант, а голямата зала се използва активно от многобройни организации. На 21 януари 1939 г. например се провежда изложбено състезание по гимнастика от Пощенския гимнастически клуб на Висбаден, а през пролетта карнавалният клуб "Щирщайн" организира парад във Вартбург. Сградата оцелява невредима след бомбардировката на Висбаден през нощта на 2 срещу 3 февруари 1945 г.

След края на войната американските окупатори превръщат Вартбург в офицерски клуб, който става печално известно място за срещи. В началото на 50-те години на ХХ век висшите командири слагат край на тези прояви и след икономическото чудо Wartburg се превръща в по-приличен нощен клуб. В резултат на това голямата зала отново е на разположение на висбаденските клубове за партита и представления.

В средата на десетилетието сградата е трябвало да бъде изцяло обновена. Финансиран с щедри дарения от заможни граждани на Висбаден, на 28 април 1956 г., след няколко месеца строителни работи, на приземния етаж е открит "Градският бар". През есента той е последван от "Dixie Bar" на първия етаж и вариететно шоу в главната зала. С промяната на музикалните стилове през 60-те години на ХХ век се променят и наемателите, музикантите и публиката в различните заведения. Сградата страда от постоянните преустройства и само десет години след пълното ѝ обновяване е на ръба на разрушаването. Тази съдба е избегната благодарение на мащабния ремонт, извършен от новия наемател, който открива на приземния етаж баварски ресторант "Oberbayern".

След първоначално много успешни години, в края на 60-те години "Oberbayern" трябва да затвори поради липса на клиенти. След това горните етажи на "Вартбург" са използвани като тренировъчен център за майстори на бойните изкуства и тенисисти, а ислямска религиозна общност заема помещенията на приземния етаж. Пивоварната Henninger вече гледа на сградата като на тежест, тъй като не може да се намери цялостна концепция за полезно използване. През 1978 г. Марио Пфайфер и Тони Шют, които от 1972 г. управляват дискотеката "Candy" във Вартбург, купуват цялата сграда за 750 000 германски марки. Скоро след това на приземния етаж е открито "Hard Rock Café", а концертната агенция от Майнц "alpha concerts" превръща голямата зала в "Wartburg Music Hall". Въпреки известните изпълнители, тя е посещавана от жителите на Висбаден само в средна степен, така че през 1980 г. концертната агенция, а заедно с нея и дискотеката и "Hard Rock Café" напускат Вартбург.

След продължителни ремонтни дейности през 1983 г. на приземния етаж е открито кафене "Plantage", което се утвърждава като добре познато модерно място за срещи, въпреки че няколко пъти сменя обзавеждането и наемателите си. През същата година сдружение на ученици на Бхагван наема горните етажи на Вартбург при голям протест от страна на висбаденската буржоазия и превръща стаите в място за медитация и съзерцание. Голямата зала била облицована с мрамор и използвана като дворец за благороднически танци. След две години саннясините, последователи на Бхагван, вече не били в състояние да плащат сметките си въпреки добрия брой посетители и приблизителния годишен оборот от един милион германски марки. След като ESWE изключва електричеството, те трябва да напуснат сградата.

През 1986 г. операторите на "Café Plantage" поемат горните помещения на Вартбург и до 90-те години на ХХ в. предоставят пространство за множество културни събития на популярни артисти. След няколко успешни години, през 1992 г. бившият хоров дом сменя собственика си. Град Висбаден придобива сградата за 5,8 млн. германски марки, за да запази Вартбург като място за срещи на младите хора. До затварянето на голямата зала поради опасност от срутване през 1994 г. в многобройни кръчми и дискотеки се провеждат ученически и студентски партита. След поредния ремонт в средата на 90-те години се откриват източноевропейски дискотеки с полската "Лот" и руската "Гагарин". След като на провежданите там събития са открити многократни нарушения на закона, в началото на хилядолетието градът решава да върне замъка Вартбург към високото изкуство в съответствие с идеите на неговите строители.

След мащабни ремонтни дейности и преустройство на 15 май 2003 г. е открито новото място за Държавния театър във Висбаден. В приземния етаж предстои да се върне предприятие за кетъринг. Със сегашното си предназначение Вартбург се завръща към артистичните и кулинарните си корени след една богата на събития история, която ще продължи да го характеризира и в бъдеще.