На 25 юни 1948 г., ден след началото на блокадата на Берлин, американският военен губернатор Луциус Д. Клей нарежда на командира на военновъздушните сили на САЩ в Европа (USAFE) генерал Къртис Е. ЛеМей във Висбаден да започне въздушен транспорт за снабдяване на Берлин. На 26 юни 1948 г. първите 32 полета с товар от 80 тона излитат от авиобазата Висбаден-Ербенхайм до Берлин-Темпелхоф. От юни 1948 г. до юли 1949 г. с 27 236 полета от Висбаден-Ербенхайм до Берлин са транспортирани общо 193 234,5 тона. Това представлява приблизително 11 % от общия американски тонаж и приблизително 8 % от стоките, доставени в Берлин чрез въздушния транспорт.

Организацията на въздушния транспорт в ранната фаза се контролира от лагера Линдзи във Висбаден, където е създадена оперативна група за въздушен транспорт. Въпреки това не е било възможно да се постигне необходимият дневен тонаж от 4500 къси тона (единица, използвана в САЩ и Англия, като една ст. се равнява на 0,907 тона). За да поправи тази ситуация, на 28 юли 1948 г. генерал-майор Уилям Х. Тънър поема командването на оперативната група, която вече е разположена на Таунусщрасе 11. Така започва историята на успеха на въздушния транспорт. От 16 октомври 1948 г. оперативната група координира американския и британския принос към въздушния транспорт като Комбинирана оперативна група за въздушен транспорт (CALTF).

Централното организационно и координационно звено на въздушния транспорт е разположено във Висбаден от 30.07.1948 г. до 30.09.1949 г., когато е официалният край на въздушния транспорт. На три етажа и в съседните сгради са работили до 400 служители, които са отговаряли за снабдяването на Берлин от въздуха.