Малкият крайцер SMS Wiesbaden, който влиза на въоръжение в имперския флот на 1 септември 1915 г., е построен в корабостроителницата Vulcan AG в Щетин. С дължина приблизително 145 метра, екипажът му в мирно време се състои от 474 души, като по време на Първата световна война той е увеличен на 590 души. С водоизместване от 6 601 тона максималната му скорост е приблизително 27,5 възела; въоръжението му включва осем 15-сантиметрови оръдия, две 8,8-сантиметрови зенитни оръдия и четири торпедни апарата, всеки с диаметър 50 см. Командир е капитанът на кораба Фриц Рейс (1873-1916 г.), а първи офицер е капитан-лейтенант Валтер Бергер (1880-1916 г.).

По време на Първата световна война "Висбаден" принадлежи към II разузнавателна група и изпълнява задачи по охрана и наблюдение в района на Северно море. На 31 май 1916 г. корабът участва в битката при Скагерак и принадлежи към групата преследвачи на британския крайцер "Честър", която неочаквано се сблъсква с британски бойни крайцери. Малкият крайцер SMS "Висбаден" получава директен удар в машинното отделение, не успява да маневрира и след множество тежки удари потъва на 1 юни. Само 22 от 590-те членове на екипажа успяват да се спасят на три сала; оцелява обаче само главният кочияш Хуго Зен. По покана на града по-късно той прекарва почетна ваканция във Висбаден и през 1935 г. му е позволено да се подпише в Златната книга.

Още по време на Първата световна война с негово съдействие е публикуван изключително популярен репортаж за спасяването му, благодарение на който съдбата на малкия крайцер SMS Wiesbaden става известна и в цялата страна. Потъналият кораб е открит едва през 1983 г. Спонсорските подаръци от град Висбаден на стойност 5000 RM (книги, музикални инструменти, сребърни прибори и снимки на кметството и Курхаус) така и не са предадени на екипажа, тъй като това е трябвало да стане след края на войната. Приборите за хранене са притежание на Висбаден и до днес, както и моделът на първия малък крайцер SMS Wiesbaden.