С решение на градския съвет от 11 октомври 1956 г. в югоизточната част на Висбаден една улица е наречена на името на архитекта Херман Янсен (1869-1945). На архитектите са посветени и други зони за движение в непосредствена близост до улица Hermann-Jansen-Straße. Например в непосредствена близост се намира улица Balthasar-Neumann-Straße, посветена на най-значимия архитект от бароковия период.

Херман Янсен е роден в Аахен на 28 май 1869 г. След като посещава хуманитарната гимназия Kaiser-Karls-Gymnasium в родния си град, Янсен учи архитектура и градоустройство в Рейнско-Западнотехническото висше училище в Аахен. След това Янсен се премества в Берлин и работи една година в градския съвет на Берлин.

От 1898 г. Янсен работи като независим архитект. Работата му е съсредоточена в областта на градското планиране. През 1909 г. печели първа награда за общия си план за развитие на Голям Берлин. Особено новаторски са идеите му за гъста мрежа за бърз транспорт, щедро разположени главни пътища без кръстовища, паркове и големи зелени площи, които да свържат центъра на града с откритата природа. Той планира затворени жилищни и жилищни райони за работници и служители, защитени от основните пътни артерии, вместо парадни площадки с монументални сгради.

След този успех на Янсен са възложени още проекти за градско развитие (например в Дрезден, Плауен, Лайпциг и Емден). Той изготвя и частичен план за развитие на жилищния квартал Sonnenberg за град Висбаден. Янсен изготвя и план за движението и зоната на града, който е публикуван през 1929 г. заедно с плана за застрояване на Соненберг в списание "Der Städtebau", брой 24. През 1920 г. Янсен е назначен за извънреден професор в Техническия университет в Берлин, а през 1923 г. става редовен професор. Заради изключителната си работа в областта на градското планиране Янсен получава почетна докторска степен от Техническия университет в Щутгарт през 1919 г.

Най-важната му работа е извършена в Турция. През 1929 г. Янсен печели конкурс, организиран от турското правителство, за планиране на развитието на новата столица Анкара. Следват още проекти в Измир, Адана, Тарсус и Мерсин.

През 1930 г. е назначен за професор по градско планиране в Берлинския университет. През 1939 г. Адолф Хитлер му връчва медал "Гьоте" за изкуство и наука. Херман Янсен е член на множество сдружения и организации, включително на Пруската академия на изкуствата и на Академията по архитектура. От 1941 г. урбанистът е член на Райхскамерата на младежта.

Херман Янсен работи с нацисткия режим, по-специално с Алберт Шпеер, в областта на градското планиране. Като главен строителен инспектор на столицата на Райха Шпеер отговаря за преустройството на Берлин в съответствие с националсоциалистическите идеали. Запазени са поръчките на Шпеер към Янсен, които доказват, че урбанистът е отговорен за проектирането на жилищните комплекси Гатов-Кладов и Селхов-Ротберг. Янсен получава хонорар в размер на 15 000 RM за своя проект. Херман Янсен умира в Берлин малко преди края на Втората световна война на 20 февруари 1945 г.