През 1690 г. управителят на съседната мелница Armenruhmühle, Фриц Шпат, построява мелница на земя, собственост на владетеля, на река Залцбах с разрешението на Георг Август Самуил, принц на Насау-Идщайн. Желязната чукова мелница, която е разрушена от французите по време на набезите, стои тук до 1689 г. и дава името на това място за мелница. След няколко смени на собствеността Бернхард Май поема чуковата мелница през 1807 г. Когато я поема, той открива занемарени и частично разрушени сгради с остаряло мелнично оборудване. Със значителни инвестиции той обновява и разширява сградите и модернизира и подобрява технологията на мелницата. Опитът, който придобива по време на чиракуването си в производството на бяло брашно и преработката на ръжено брашно в собствената си пекарна, му дава конкурентно предимство пред колегите му мелничари. Със състоянието, което натрупал от продажбата на хляб, търговията с брашно и продукцията от стопанството си, той придобил за сина си медната мелница по-нагоре по река Залцбах, която след ранната му смърт продал на мелничаря Адам Вернер с печалба от 10 000 фл.

За известно време Май притежава и мелницата на замъка във Висбаден. По този начин той се присъединява към групата на големите мелничари и бивши чукари Шет (мелница за арменрух, чук и сол) и Йохан Адам Креч (мелница за мед, чук, сол, електорна, нова и пълначна мелница). Две години преди смъртта си (1856 г.) той е един от шестимата най-богати бизнесмени в цялото херцогство Насау. Славата на чуковия мелничар се подхранва от голямото му стопанство, което се управлява с най-модерна селскостопанска техника. Всичко, принадлежащо на чуковата мелница, е наследено от дъщеря му и нейния съпруг Кристиан Шолц. Мелницата и пекарната продължават да се управляват в духа на Май и бизнесът процъфтява. Замърсяването на потока Залцбах обаче намалило качеството на живот на многобройните жители на мелницата. Съдебен иск срещу града довежда до затварянето на мелницата и пекарната през 1887 г., след като през 1882 г. наследниците на г-н и г-жа Шолц продават мелницата и много парцели земя на Густав Дайкерхоф и Рудолф Дайкерхоф. След това комплексът от сгради е използван за селскостопански цели. От 1924 г. в обширния комплекс на бившата мелница се помещават апартаменти. Хамермюле продължава да живее в градската топография на Висбаден чрез имената на улиците "An der Hammermühle" и "Bernhard-May-Straße".