Преминаване към съдържанието
Енциклопедия на града

Gustav-Leutelt-Platz (Dotzheim)

По повод на Габлонзер Хайматтрефен във Висбаден и издигането на паметна плоча в чест на поета, с решение на градския съвет от 29 юни 1967 г. площад в квартал Дотцхайм (Отваря се в нов раздел) е наречен на името на судетско-немския учител и местен поет Густав Лойтелт.

Густав Лойтелт е роден на 21 септември 1860 г. в Йозефщал близо до Габлонц в Судетите (днес: Йозефов Дол у Яблонце над Нисоу в Чешката република) като син на учител.

След като посещава училище в Габлонц, Лойтелт се обучава като учител в начално училище в педагогическия колеж в Лайтмериц. След това заема място в началното училище в родния си град Йозефстал и отива да ръководи индустриално училище в Камництал. От 1902 г. Лойтелт работи за списанието "Deutsche Arbeit" (Немски труд), основано през 1901 г. с цел да прави преглед на немския културен живот в Чехия.

След смъртта на баща си Лойтелт се завръща в Йозефстал и поема поста на баща си като директор на училището. През 1905 г. става главен учител в началното училище в Унтер-Максдорф и основава местен музей там. След женитбата си Лойтелт се премества в Обер-Розентал, близо до Райхенберг. От 1926 г. като пенсионер живее в Габлонц.

Освен като учител, Густав Лойтелт се изявява и като поет и писател. От 1899 г. до 1944 г. той публикува около дузина книги с проза и поезия. В прозата си Лойтелт се фокусира предимно върху родния си край, особено върху планината Джизре. Разказите и стихотворенията му са посветени на трудовия и обществения живот в родния му край.

Занимава се със социалните проблеми на судетския германизъм, без да има ясно изразена политическа насоченост. Неговите разкази и романи са съсредоточени върху индивидуалните съдби в класически строга форма. Те са от голямо културно значение, особено за судетско-германското малцинство. Те придобиват особена известност през 30-те години на ХХ в. и са приемани и в етническите патриотични среди.

По предложение на кмета на Габлонц през 1920 г. е основано Дружеството на Густав Лойтелт, което и до днес се занимава с популяризиране и разгласяване на творчеството на Лойтелт. От 1934 г. до 1936 г. събраните му съчинения са издадени от Adam Kraft Verlag Karlsbad. Второ издание е публикувано между 1941 и 1943 г.

След Втората световна война пълни издания на произведенията му са публикувани от 1953 до 1955 г. и от 1986 до 1990 г. За поезията си Густав Лойтелт е първият носител на наградата "Йозеф Фрайхер фон Айхендорф" за заслуги към германизма в Судетската област, Бохемия, Моравия и Словакия през 1935 г., както и на медала "Гьоте" за изкуство и наука през 1940 г., дарен от райхпрезидента Хинденбург през 1932 г. Медалът "Гьоте" е връчен на Лойтелт и от гаулайтера на НСДАП и райхстаршия Конрад Хенлайн. Не са запазени нито похвална реч на Хенлайн, нито подробности за церемониите около връчването на медала. Вероятно не е имало политическа връзка с националсоциалистическото движение в Судетската област, т.нар. движение на Хенлайн, между 1933 и 1938 г.

В края на войната Лойтелт е експулсиран от новосъздадената Чехословакия по силата на декретите на Бенеш. Оттогава той живее в Зеефелдерн край Гота, където умира на 17 февруари 1947 г.

Литература

списък за наблюдение

Обяснения и бележки