През 1957 г. гимназията на площад "Бозеплац" е наречена на името на писателя и драматурга Герхарт Хауптман по решение на градския съвет на Висбаден и Министерството на образованието на Хесен. Поради общия недостиг на място, който засяга особено силно средните училища във Висбаден, през 1961 г. някои класове от училището "Герхарт Хауптман" се преместват в стаи в училището "Фридрих Лист", което все още се намира на Мантеуфелщрасе. След преместването си в новата сграда на Велфенщрасе училище "Герхарт Хауптман" е изцяло преместено на мястото на Мантеуфелщрасе. То се намира там и до днес.

Герхарт Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. като син на собственик на хотел в Бад Залцбрун, Силезия. След като посещава училището в селото, той се прехвърля в гимназията в Бреслау, а след това завършва земеделско обучение. Между 1880 и 1882 г. Хауптман посещава Училището за изкуства и занаяти в Бреслау, за да се обучава като скулптор.

Той обаче прекъсва това обучение, както и последващото си обучение в Йена, Дрезден и Берлин, където Хауптман изучава философия, литературна история, история и рисуване. Между 1883 и 1884 г. се установява в Рим като скулптор. Работата му обаче няма търговски успех.

От 1889 г. нататък бъдещият носител на Нобелова награда пише драми. Пиесата "Тъкачите" е публикувана през 1892 г. Пиесата, в която се разглежда въстанието на силезийските тъкачи от 1844 г., прави Хауптман световноизвестен през следващите десетилетия. Той пише още социално критични драми. В началото на ХХ век Хауптман вече е получил множество отличия: присъдени са му почетни докторски степени от университетите в Оксфорд (1905 г.), Лайпциг (1909 г.), Прага (1921 г.), а по-късно и от Колумбийския университет в Ню Йорк (1932 г.). През 1912 г. Хауптман е удостоен с Нобелова награда за литература.

Хауптман е скептично настроен към Германската империя и Вилхелм II и винаги е искал да бъде възприеман като аполитичен творец. В политическо отношение Хауптман се характеризира с културен национализъм, в който централна роля играе "германската нация". През 1905 г. Хауптман се присъединява към Дружеството за расова хигиена, основано от Алфред Поетц. Това дружество иска да основе и утвърди "расовата хигиена" като наука. Хауптман има детско приятелство с Поетц. Анализирайки дневниците и кореспонденцията на Хауптман, историческите изследователи успяват да установят, че отношенията с Поетц са охладнели в началото на 30-те години на ХХ век и че драматургът се е отдалечил идеологически от приятеля си от детството.

Хауптман приветства Първата световна война и публикува военни стихотворения като "Komm, wir wollen sterben gehen". Хауптман също така приветства експанзионистичната политика на Германия и не признава нейната вина за войната.

След края на Първата световна война и началото на Ваймарската република Хауптман бързо се адаптира към новите политически обстоятелства. През 1918 г. той заявява подкрепата си за републиката, но отхвърля молбата да се кандидатира за поста президент на Райха.

След като националсоциалистите "завземат властта" през 1933 г., Хауптман отново е готов бързо да се адаптира към новите политически обстоятелства. През март той подписва реверанс към членовете на поетичната секция на Пруската академия на изкуствата, които декларират лоялността си към новото правителство. По случай 1 май 1933 г., който националсоциалистите обявяват за официален празник, Хауптман издига знамето със свастика в имението си в Хидензее. През октомври 1933 г. той се застъпва за оттеглянето на Германия от Лигата на нациите.

В разгара на военните успехи на Вермахта Хауптман продължава да се отнася с ентусиазъм към Хитлер, когото описва като "световен гений".
Писателят е убеден и в манифеста на Хитлер "Mein Kampf", но също така снабдява книгата с критични коментари. Хауптман смята изгарянето на книги, извършвано от националсоциалистите, за глупост. Присъствието му на откриването на Камарата на културата на Райха през ноември 1933 г. също се възприема като открита декларация за лоялност към режима. Той обаче не подписва "Клетвата за вярност на германските писатели към Хитлер". На публичните декларации за лоялност и възхищението на Хауптман към Хитлер се противопоставя критичното му отношение към националсоциалистическата културна и расова политика. Нацисткият режим също се отнася нееднозначно към драматурга. През 1933 г. улици и училища, носещи неговото име, са преименувани. Пиесата на Хауптман "Златната арфа" е поставена на "Деня на немското изкуство" по искане на Хитлер и е включена в производствената програма на режима. Междувременно не е разрешено да се играят други пиеси на Хауптман.

През 1944 г. Хауптман е включен в специалния списък на Райхсминистерството на пропагандата на така наречените "Gottbegnadeten". Този списък съдържал имената на германски артисти, които били от голямо значение за нацисткия режим, и ги поставял под закрила. Например не им се е налагало да отбиват военна служба.
Хауптман се отнася двусмислено към юдаизма. От една страна, той имал многобройни познати и приятели евреи, които напразно го призовавали да емигрира. Някои от приятелите му също скъсват с Хауптман заради близостта му с националсоциалистите.

Хауптман частно отхвърля расовите закони, приети през лятото на 1935 г. Хауптман също така отхвърля въведената от националсоциалистите концепция за "живот, недостоен за живот" и основаните на нея "кампании за евтаназия" на нацисткия режим. Това отхвърляне обаче не е достатъчно за него, за да заеме публична позиция. Вместо това Хауптман се опитва да игнорира условията на живот на преследваните, особено на еврейското население. Въвеждането на "еврейската звезда" през септември 1941 г. предизвиква възмущението на Хауптман.

Въпросът дали Хауптман е подкрепял финансово еврейски познати и приятели е предмет на противоречиви дебати сред изследователите. Драмите, създадени от Хауптман между 1933 и 1945 г., се характеризират с далечна политическа дистанция. Изключение прави творбата "Die Finsternisse". Макар че, от една страна, тя разглежда еврейските съдби със симпатия, Хауптман използва и антиеврейски стереотипи. Пиесата не е публикувана, а оригиналът ѝ е унищожен през 1942 г. поради страх от разкриване.
В различни речи и радиообръщения между 1936 и 1942 г. Хауптман публично подкрепя експанзионистичната политика на националсоциалистите.

Като цяло Хауптман остава двойнствен по отношение на националсоциализма, но нито публично скъсва със системата, нито използва международната си слава и репутацията си на нобелов лауреат, за да се дистанцира ясно от нея.
След разпадането на "Третия райх" Хауптман има една последна възможност да приветства новата политическа ситуация. През октомври 1945 г. в неговия силезийски град Агнетендорф го посещава Йоханес Р. Бехер, председател на Културното сдружение за демократично обновление на Германия. Бехер иска да помоли Хауптман за помощ при възстановяването на културния сектор в съветската окупационна зона. Хауптман се съгласява да приеме почетното председателство на Културбунд. Малко преди да напусне Силезия, Хауптман умира на 6 юни 1946 г.

Историческата комисия, назначена от градския съвет през 2020 г. за преглед на обществените пространства, сградите и съоръженията, носещи имена на хора в столицата на провинция Висбаден, препоръчва преименуването на училището на Герхарт Хауптман заради подписа на Хауптман върху ревера на членовете на поетичната секция на Пруската академия на изкуствата, с който той ефективно подкрепя нацисткия режим и поема видим ангажимент към националсоциализма като политическо движение и към нацистката държава. Хауптман изразява националсоциалистическата идеология чрез публични декларации за лоялност. Той също така е професионален член на Културната камара на Райха и е активен в националистическа група преди 1933 г. чрез членството си в Дружеството за расова хигиена.

Историческата комисия отправя препоръката за действие с оглед на факта, че въпросната институция е била училище. Препоръчва се също така училището да бъде включено в евентуален процес на преименуване.