Кастел е единствената община в Хесен, която и до днес носи римското си име на основател. Около XII-IX в. пр.н.е. римският генерал Друз построява Кастелум Матиакорум - военен лагер за защита на легионерския лагер в Майнц. Малко по-късно е построен и първият мост над Рейн, който свързва селището Могонтиакум (днес Майнц) с Кастел. През I в. лагерът е допълнително обезопасен с каменна стена.

Римският мост е водил към днешната улица Große Kirchenstraße на десния бряг на Рейн и е влизал директно в замъка, чиято втора порта е била само на няколко метра от основите на римската почетна арка, открити през 1986 г. Около 287 г. император Максимиан нарежда да се построи каменен мост, чийто строеж е документиран върху оловна калъп край Лион. По време на римската епоха, продължила почти 400 години, са построени множество сгради, сред които и баня. Мъченикът Феруций умира в Кастел, преди франките да го превземат.

По времето на Карл Велики между 803 и 813 г. е построен нов мост над Рейн, но малко след завършването му той изгаря. През XIII в. Кастел става "имперски град" и преживява период на просперитет. В началото на XIV в. започва разцветът на бояджиите (гребни лодки за хора и товари) и сарачите. Постоянните набези карат архиепископ Бертолд фон Хенеберг да построи през 1497 г. крепостта Erbenheimer Warte във форт Билер. Пазарът Бартоломео е основан още през 1475 г. и съществува и до днес.

Кастел е опустошаван от войни няколко пъти. По време на Тридесетгодишната война чумата се разраства и половината от населението става нейна жертва. Части от тази стена от XVII в. са запазени и до днес и напомнят как Кастел е преодолял големите кризи.

През 1689 г. френските войски опожаряват града до основи. По време на кампанията на Наполеон през 1812 г. бояджиите от Кастел успяват да прекосят безопасно Рейн въпреки леда. През 1816 г. Кастел и Майнц са обявени за федерална крепост.

Еврейската общност в Кастел, чиято история датира от XV в., е допринесла за формирането на социалния и културния живот на града. През 1833/34 г. на Фрулингщрасе е построена синагога с читалище. След разпускането на общността през 1914 г. нейните членове са включени в общността в Майнц. След това в Кастел продължават да живеят еврейски граждани. Много от тях са убити по време на Холокоста.

През XIX в. Кастел претърпява трансформация. Втората германска железопътна линия между Висбаден и Кастел е открита през 1840 г. Либералните идеи започват да преобладават: През 1844 г. е основано Кастелското хорово дружество, а през 1874 г. тук е основана Социалдемократическата партия на труда.

След присъединяването му към Майнц през 1908 г. и опустошенията през Втората световна война, по-специално бомбардировките през 1944 г., през 1945 г. Кастел е отделен от Майнц и поставен под контрола на Висбаден. Той е възстановен от ангажирани граждани, които създават демократично бъдеще за Кастел.

Днес Кастел е модерен квартал, който е запазил историческите си корени. "Кастелци" се гордеят с музея на местната история в Редуит, историческия фонтан и разкопките на римските стени. Кастел е също така крепост на карнавала и предлага идеален достъп за посетителите благодарение на добрите си транспортни връзки - с влак, кола и лодка.

След войната населението нараства от 1092 на 1477 души през 1950 г. поради притока на разселени лица. През следващите години са реализирани инфраструктурни проекти: събаряне на старото кметство през 1957 г., разширяване на училището през 1954 г. и изграждане на нови строителни зони, първоначално в покрайнините на селото, а по-късно и в центъра му. През 1984 г. местният съвет започва преустройството на историческия център на града, който е обявен за исторически паметник през 1988 г. и е обновен през 90-те години на ХХ век.

Днес районът на Игщадт се обработва от малък брой фермери, които работят на пълен работен ден. През 2009 г. има 177 търговски предприятия, предимно малки фирми. Повечето от жителите работят във Висбаден и региона Рейн-Майн.

Зима 1886 г.: жителите на Кастел преминават през замръзналия Рейн до Майнц при 22-градусови температури.