Ясер Арафат е роден на 24 август 1929 г. в Кайро, Египет.

След като завършва електроинженерство, той започва да се бори за правата на палестинците. През 1957 г. основава Движението за освобождение на Палестина, от което през 1959 г. възниква политическата партия Фатах.

През 50-те и 60-те години на ХХ век участва активно в насилствената борба срещу Израел и в крайна сметка става председател на Организацията за освобождение на Палестина, основана от Арабската лига.

В средата на 80-те години на ХХ в. той започва да преосмисля позицията си и започва да постига целта за палестинска независимост с мирни политически средства.

Първите стъпки са признаването на Израел и отхвърлянето на Устава на ООП от 1964 г., който призовава за унищожаване на държавата. Впоследствие започва процесът на помирение с Израел, иницииран съвместно от американския президент.

През декември 1994 г. Арафат и израелските политици Шимон Перес и Ицхак Рабин са удостоени с Нобелова награда за мир за сключването на Декларацията за принципите на временното палестинско самоуправление между държавата Израел и ООП.

По време на държавно посещение във Висбаден в качеството си на президент на Палестинските автономни територии на 19 септември 1996 г. той е приет от кмета Дил в балната зала на кметството от името на болния кмет Екснер.

Дил уважи ангажимента на Арафат за мирно съжителство между народите в Близкия изток. Гостът му благодари за топлото посрещане, а след това се подписа в Златната книга на града. За спомен от посещението му беше подарена кукла за дъщеря му, която е родена през юли 1995 г.

Ясер Арафат умира на 11 ноември 2004 г. в Кламар, Франция.