Карнавалът във Висбаден води началото си от Средновековието и се е празнувал в селските общности, гилдиите или кръжоците. След Реформацията протестантските управници се опитват да спрат празненствата. През 1538 г. с указ карнавалните празненства са забранени. През 1656 г. с указ се забраняват "нощните танци, хвърлянето и всички други неприлични жестове и думи". Забрани на карнавала са известни и от XVIII век. Едва след основаването на херцогство Насау през 1806 г. са толерирани карнавалните обичаи, които никога не са били напълно изоставени въпреки всички забрани и ограничения. От 1807 г. в Бадхаус Шютценхоф, а по-късно и в Курхаус, се организират маскени балове.

Fastnacht отново процъфтява във Висбаден, особено във връзка с развитието на гражданския клубен живот през XIX век. Годината 1859 се счита за годината на основаване на организирания карнавал във Висбаден. За първите чисто карнавални дружества се смятат "Allotria", "Fidelio" и "Carneval Gesellschaft Liederkranz". На 22 ноември 1862 г. "Künstler-Club" и "Gesellige Verein" се сливат, за да създадат дружеството "Sprudel" - най-старото карнавално дружество във Висбаден, което съществува и до днес. В него членуват държавни служители, художници, търговци и професори. На събранията се придавал местен колорит чрез диалектни речи, т.нар. карнавални речи, и появата на "Virreche", типичен представител на утвърдената буржоазия. От 1866 г. "Шпрудел" си сътрудничи с Männergesangverein von 1841 (MGV), с който по-късно се слива. През 1874 г. хотел "Виктория" става място за провеждане на срещите.

През XIX в. "Шпрудел" се превръща в място за карнавални срещи на заможните представители на средната класа, докато "Наррала" има задачата да "направи карнавалните радости достъпни за по-малко заможните". Това се отнася и за "Мервел", на чиито заседания преобладават диалектните презентации. Първоначално на големите "чуждестранни сесии" не са били допускани дами. Активните участници, членовете на клубовете, карнавалните говорители, елфератът и председателят на сесията бяха все мъже - традиция, която - поне що се отнася до състава на сесийните комисии и на президиума - оказва влияние и до днес. През 1873 г. за първи път се появява "Wiesbadener Brühbrunnen-, Kreppel-, Kaffeemiehl- und Brödcher-Zeitung" на писателя и редактора Йохан Кристиан Глюклих, който спира да излиза едва през 1914 г. През следващите години е невъзможно да си представим карнавала във Висбаден без вестниците "Крепел" или "Карнавал", които се подиграват с местните събития. Най-известният от тях е " Wäsch-Bitt" на Франц Босонг. По случай 25-годишнината от създаването си през 1887 г. "Шпрудел" организира първия карнавален парад през Висбаден с 55 парадни номера и 800 участници. През тази година за първи път се появява "Prinzengarde" - първата карнавална гвардия на Висбаден, сформирана от редиците на клуба по фехтовка. Съществуващата и до днес "Prinzengarde", създадена около 1900 г., е дело на Клуба на спортистите. През същата година се появяват и първите карнавални "принц и принцеса", като "принцесата" се играе от мъж, което остава обичай до 30-те години на ХХ век.

До Първата световна война "Шпрудел" запазва позицията си на най-важното карнавално сдружение във Висбаден с отлични връзки с водещите социални кръгове от епохата на Вилхелмините. Фердинанд Хей'л е президент до 1890 г., следван от предприемача Кристиан Калкбренер до 1910 г. През 1893 г. клубът наброява 600 членове. През 1895 г. сдружението празнува своята 3-та 11-та годишнина, т.е. 33-та годишнина от създаването си. Същата година директорът Георг фон Хюлсен предоставя новия голям театър за големия карнавален фестивал с изричното разрешение на кайзер Вилхелм II. Популярни, успешни хумористи по онова време са Франц Босонг, който дълго време играе "Вирече" на сеансите в "Шпрудел", и държавният служител Йозеф Биец (1871-1937), който играе в големите клубове "Шпрудел", "Наррхала" и "Мервел", както и на много популярни сцени извън Висбаден. Майсторът ключар Карл Лайхер (1872-1949 г.), истинско "висбаденско момче" с великолепен теноров глас, се изявява и като пеещ хуморист в Дюселдорф и много други германски градове. Неговата сфера на дейност е "Merwel". Други изпълнителски оръдия са били комичният драматург Курт Краац, Йозеф Хупфелд, Вилхелм Якоби от Майнц и Юлиус Розентал. Карнавалните речи, "Büttenreden", отразяват възхода на Висбаден в началото на века и произтичащите от това разходи, увеличените данъчни плащания и загубата на познатия градски пейзаж. Но бяха засегнати и надрегионални теми, събитията в Райхстага, Бурската война и съдебните дела. През 1908 г. е основано "Wiesbadener Karnevalsgesellschaft 1908" (Карнавално дружество Висбаден 1908), което до 1958 г. играе решаваща роля в маслениците във Висбаден.

По време на окупацията след Първата световна война издадената от французите забрана за провеждане на събрания налага ограничения на карнавалните клубове; по-специално баловете с маски са забранени. Карнавалистите са били активни в неподозирани организации, като например гимнастическия и спортен клуб във Висбаден със седалище на Hellmundstraße (сега Eintrachthaus). Организатор е бил "Verband mittelrheinischer Privat-, Unterhaltungs- und Mandolinengesellschaften e.V.". След края на френската окупация и предаването на града на британците в края на 1925 г. карнавалните дейности са възстановени. Администрацията на курорта организирала "Sprudelabend" в Kurhaus, където "принцът Карнавал" бил изваден от голяма кутия за молци. На 16 януари 1926 г. в Gewerkschaftshaus е основан "Buchdrucker-Komitee", от който през 1927 г. възниква Gesangverein Gutenberg, а през 1930 г. - карнавалният клуб "Die Spinner", който съществува и до днес.

След 1933 г. глупавата критика е нежелателна и така наречената свобода на карнавала е премахната. Карнавалът по Рейн е под строг контрол. "Die Spinner", които са били членове на профсъюза като печатари на книги, са били засегнати особено силно. Организацията е разпусната през май 1933 г., а инвентарът ѝ е конфискуван. "Шпрудел" като повече или по-малко "официално" олицетворение на карнавала във Висбаден е подкрепян от личности от града и партията. Под ръководството на председателя Якоби през 1934 г. са организирани няколко много добре посетени събития. След края на войната през 1947 г. "Карневал Верен Биерщадт" и "Колпинг-Фастнахт" са първите, които отново започват да развиват активна дейност. Следват "Spinner", "Carnevalverein Schierstein" и "Jocus Garde" от Костхайм, както и "Große Wiesbadener Karneval Gesellschaft 08". Принцът и принцесата на кампанията през 1948/1949 г. са Паул I, известният тогава театрален актьор Паул Брайткопф, и Анелизе I, Анелизе Ниман, стюардеса по професия. През 1949 г. около 200 деца и младежи се отзовават на призива да участват в парада и през следващата година сформират "Wiesbadener Ratschengarde". Построеният в онези дни "Schockelgaul" и до днес се вози в карнавалното шествие. На 28 февруари 1949 г. първият парад на Розовия понеделник преминава през града пред 250 000 зрители под мотото "Es ist geglückt - Wiesbaden verrückt". През 1950 г. във Вартбург е основана Дачо (Dachorganisation Wiesbadener Karneval 1950 e.V.). През 1957 г. няколко клуба: "Große Narrenzunft Wiesbadener Sprudel", "Große Wiesbadener Carnevalgesellschaft 08", "Wiesbadener Carneval Club" и "Rheinische Eulenspiegel" се обединяват под традиционното име "Sprudel". "Шпрудел" съществува и до днес; наред с другото, той е известен със своите социални сесии, които организира в домове за възрастни хора и рехабилитационни клиники. През кампанията 1958/59 г. са отбелязани 100 години организиран карнавал.

Когато през 1982 г. градският съвет намалява финансирането на Дачо за карнавалния парад, който вече се провежда в неделя, за да не се конкурира с парада "Розов понеделник" в Майнц, и Дачо отменя парада без замяна в знак на протест, спонтанно основаният "Спешен комитет на визбаденските глупаци" успява да се намеси и да предложи на жителите на Висбаден "най-голямото забавление от изобретяването на Висбаден" под абревиатурата "LALÜ" (Locker, Alternativ, Lustvoll, Übermütig). На Сирни Заговезни 1982 г. от 13,18 ч. няколко хиляди алтернативни шутове преминават през центъра на града от площад "Елзасер", привличайки около 80 000 зрители. Мотивите на алтернативното карнавално шествие бяха свързани предимно с противоречивите политически въпроси по онова време: "Ран-Ът", кризата в образованието, ядрената енергия и др. Волфганг Хербер, почетен общински съветник от 1997 г. насам, участва като алтернативен кмет и на финалния митинг на Schlossplatz се похвали с успехите на своята политика на строги икономии за сметка на малкия човек. ZDF предаваше на живо митинга на Schlossplatz. Всяка година детското шествие се провежда на Маслена събота, а голямото традиционно шествие - на Маслена неделя.