Твърди се, че през 1776 г. на река Нересбах, където днес се намира площад "Бо", е построена мелница за гипс. Нейният строител е хофкамерът Струплер (или Струплер, или Щуплер), който през 1778 г. получава лиценз за ресторантьорство. През 1838 г. търговецът Франц Каспар Натан основава в края на долината Неро мелница за глина, която през 1845 г. става собственост на Август Херц. През 1850 г. тя е превърната в спа център със студена вода. През 1857 г. Херц открива ресторанта, който за първи път посреща гости през 1863 г. с табелата "Beau Site". Макар че първоначално селският престой в спа център Beau Site е възхваляван заради ползите за здравето, именно тенис кортовете на трева и богатото меню на ресторанта и виенското кафене стават център на внимание след 1877 г., когато той е превърнат в ресторант за екскурзии. През 1907 г. градът придобива имота и го отдава под наем на семейство Крюзигер, което управлява и Нероберхотел от 1905 г. През 1915 г., по време на Първата световна война, "враждебното" френско име Beau Site е заменено с "Кафене Неротал".

През следващите години на криза кафенето запада. През 1933 г. Пол и Роза Голонски поемат занемареното кафене. Beau Site изживява нов разцвет, но подемът е краткотраен. В началото на 40-те години на ХХ век Beau Site е затворено.

Впоследствие в Beau Site са се помещавали филмовата компания и фабриката за дрехи Adler, както и други. Голямата открита площ, замислена като парк, е предоставена на клуба по тенис и хокей във Висбаден. След като компанията Adler се изнася, сградата стои празна до 1983 г., през 1986 г. е отчуждена и от 2012 г. отново е частна собственост. След ремонта в нея отново е открит ресторант.